Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Като на мют, на Стив не му беше разрешено да използва банята, а само една каца на двора, но за този случай Кадилак го покани в секцията, запазена за самия него, и му позволи да се изкъпе. Стив свали мръсните си работни дрехи и скочи вътре. Тъй като дълбоката каца вече беше заета от Кадилак и две от неговите прислужнички, отначало беше малко тесничко, но накрая успяха да се оправят.
Двете тъмнооки тайландки, които не носеха нищо, освен учтиви усмивки и кърпи за глави, бяха малко объркани, като се намериха в една каца с мют, но гоненето на хлъзгавия калъп сапун се оказа истински ледоразбивач. След незабравимо триене отзад и отпред Стив се опита да излезе от кацата, но момичетата, подтикнати от Кадилак, го дръпнаха и започнаха отново да го търкат целия — за късмет. Обикновено Стив би бил повече от щастлив да им сътрудничи, но сега не му беше до лудории. Когато игриво му натиснаха главата под водата, той се изплъзна от ръцете им и клекна. Това предизвика значително вълнение у тайландките, но писъците на задоволство се превърнаха във викове на разочарование, когато той се показа на повърхността с големия чеп на кацата в ръка и го хвърли в другия край на стаята.
Освен че беше научил езика на майсторите на желязо Кадилак беше взел и тяхната любов към церемониите. Общата баня беше последвана от покана за закуска — Стив беше увит в една роба на Кадилак, доставена любезно от господаря Киомори Мин-Орота.
— Нервен ли си?
— Не. Изобщо — каза весело Стив. Беше лъжа, разбира се, и той видя, че Кадилак не му повярва.
Когато свършиха с храненето, една от личните прислужнички донесе на Стив бели памучни дрехи: обичайната свободна жилетка с квадратни ръкави и широки, дълги до прасците панталони. Върху сгънатите дрехи имаше ново бельо, бели памучни чорапи и сандали с въжени подметки. Имаше и бяла превръзка за глава с няколко кървавочервени японски думи-символи.
Кадилак я сгъна грижливо, намести частта със символите върху челото на Стив, след това я завърза на тила му.
— Много стегнато ли е?
— Не, добре е. — Стив се погледна в малкото квадратно стенно огледало. — Какво означава тази глупост?
— „Ние хвалим мъдростта на господаря Мин-Орота и величието на всичките му дела“.
— Хм… Ти ли го написа?
— Бих могъл, но щеше да е неразумно. Затова го написах на бейсик и накарах един от писарите да ми го преведе.
Стив намести превръзката на слепоочията си и каза:
— Ставаш истински джап.
— Това е част от инструментите за оцеляване, Брикман. Ти би трябвало да го знаеш по-добре от всеки.
— Шегувам се. Хайде, да тръгваме.
Излязоха. Самолетът, над който бяха работили до зори, стоеше върху пусковата талига в края на полето. Джоди Казан и Дейв Келсо също бяха с нови работни дрехи. В другия край на полето беше вдигната голяма рибарска мрежа — да улови талигата — и повечето трекери вече бяха наредени зад нея — вероятно за да съберат парчетата, ако Стив не успее да се отлепи от земята.
Кадилак и Стив застанаха на сламените рогозки, постлани до носа на самолета, и коленичиха да отдадат почит на събраните майстори на желязо, които седяха на петдесетина метра от тях на покрит с плат подиум. Адютантите им бяха наредени зад тях. Закачени на дълги бамбукови пръти, над главите им се виеха тесни знамена с три различни герба.
— Онези вляво са Мин-Орота — прошепна Кадилак. — Другите вдясно са на Яма-Шита, а групата в средата са То-Йота — фамилията на шогуна.
— Елегантен начин да се каже, че сме обградени — каза Стив.
Те се поклониха отново, като докоснаха рогозките с носове. Зад тях Джоди и Келсо направиха същото.
— Добре, да тръгваме — каза Стив, провери движението на петте ударника, които щяха да запалят ракетите, след това се напъха в кабината, увери се, че плоскостите за управление са наред, и изтегли спусъците на примитивното арматурно табло.
Кадилак потвърди, че всичките пет спусъка са изтеглени.
— Добре. Зареди камерите!
Джоди и Келсо вкараха тампоните с капсите в запалителните камери, закрепени в задния край на ракетните тръби.
— Камерите заредени, спусъците вдигнати! — извика Кадилак.
Стив стисна здраво с дясната си ръка лоста и мушна показалеца на лявата си ръка в халката за издърпване и запалване на първата ракета.
— Запали ускорителите!
Кадилак ги запали с натопения във восък фитил.
— Ускорителите запалени и горят.
Стив се облегна в седалката и започна да отброява през стиснати зъби:
— Десет — девет — осем…
Джоди и Келсо забутаха талигата напред. Фитилът пращеше и искреше; пламъкът се придвижваше към дюзите на двете ускорителни ракети.