Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Но всичко беше реално.
За миг Стрелецът остана на прага — отначало беше изумен, сетне с насмешка си помисли: „Намирам се в свят, чиито чудеса ме смайват почти на всяка крачка; тук каретите летят във въздуха, а хартията се продава на безценица. Но най-поразителното е, че хората са безразлични към заобикалящите ги чудеса: повечето са намръщени и се интересуват само от работата си.“
Върху полиците бяха подредени хиляди шишенца и кутийки, но според „Мортопедията“ това бяха предимно шарлатански средства — например балсам против косопад, който не оказваше никакво въздействие, подобно на крема за отстраняване на кафеникавите петна по ръцете. Роланд видя още най-различни препарати, които не лекуваха, едни бяха слабителни, други предизвикваха запек, трети служеха за избелване на зъбите, четвърти за боядисване на косата, пети за премахване на лошия дъх от устата. Противно на очакванията му не забеляза чудодейни отвари, въпреки че видя астин и още няколко лекарства, които, съдейки по съставките им, бяха полезни. Но, общо взето, всичко тук му направи лошо впечатление — беше очаквал да се озове в лаборатория на алхимик, а в така наречената аптека се продаваха предимно козметични средства — нищо чудно, че в този свят вече нямаше чудеса.
Но когато повторно се обърна към „Мортопедията“, откри, че първоначалното му впечатление е било погрешно — истинските лечебни средства бяха грижливо скрити. Даваха ги само на онези, които показваха писмо от магьосника. В този свят магьосниците се наричаха „ЛЕКАРИ“ и пишеха вълшебните им формули върху листчета хартия, които „Мортопедията“ назоваваше „РЕЦЕПТИ“. Стрелецът не знаеше какво означава тази дума. Навярно можеше да получи подробно обяснение, но не си направи труда. Знаеше какво му е необходимо и „Мортопедията“ му подсказа къде да го намери.
Приближи се към остъкленото гише с надпис: „ОТПУСКАНЕ ПО РЕЦЕПТИ“.
14
Онзи Кац, който през 1927 беше открил на Четирийсет и девета улица магазин, представляващ комбинация между аптека и сладкарница, отдавна лежеше в гроба, а единственият му син очевидно се готвеше да го последва. Макар да беше едва на четирийсет и шест, той изглеждаше с двайсет години по-възрастен. Беше плешив, с изпито лице и много слаб. Хората го наричаха „ходещ скелет“, но никой не разбираше защо видът му е такъв.
Една от причините бяха клиенти като мръсницата Ратбан, с която в момента разговаряше по телефона. Тя заплашваше да го даде под съд, ако не изпълни рецептата и за валиум, и ТО МОМЕНТАЛНО!
Кац горчиво си каза: „Какво си въобразяваш, мадам. Че ще ти изпратя шишенце с хапчета по телефонния кабел ли?“ Де да можеше да го стори, тогава проклетата курва навярно нямаше да крещи в слушалката, а жадно щеше да отвори уста, за да погълне обичайната си доза от сините таблетки.
Мисълта го накара да се усмихне; разтегнатите му устни разкриха пожълтелите му зъбни протези.
— Не разбирате положението ми, госпожо Ратбан — прекъсна я той, след като беше слушал бръщолевенето и цяла минута (бе засякъл времето по ръчния си часовник). Искаше му се поне веднъж да и изкрещи: „Престани да ме ругаеш, глупачко! Ругай лекаря си! Той те е превърнал в наркоманка!“ Проклетите доктори предписваха валиума като че беше безвреден като дъвка, а когато откажеха да подновят рецептата, той сърбаше попарата? Разбира се, че всичко се стоварваше върху него, не върху докторите шарлатани.
— Какво не разбирам? — Гласът му напомняше гневното жужене на оса, затворена в буркан. — Разбирам, че съм оставила куп пари в скапаната ти аптека, че години наред не съм стъпвала при конкуренцията ти, че…
— Трябва да разговаряте с… — Кац отново погледна към картона и — …с доктор Брамхол, госпожо. Срокът на рецептата ви е изтекъл, а отпускането на валиум без рецепта се смята за федерално престъпление.
А мислено добави: „Би трябвало законът да преследва и онези, които с лека ръка предписват успокоителни. Сигурен съм, че заедно с първата рецепта те дават на пациентите и телефонния си номер, който не е записан в указателя.“
— Станала е грешка! — изкрещя жената, в гласа и се прокраднаха панически нотки. Еди моментално би разбрал, че това е отчаяният вик на негова сродна душа… на наркоманка.