Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Една Дворна Тъмнинна, управлявана от Нефритите? — изсумтя пренебрежително някой.
— Не, разбира се — отвърна жената. — Казвам само, че бихме могли да ви подкрепим в замяна на някои отстъпки, които лесно бихме могли да договорим…
— Ами ако Кристалната партия не пожелае да се оттегли доброволно? — попита Че. — Ами ако потърсят помощ от осите, за да се задържат на власт?
Това предизвика всеобщо подхилкване.
— Леле, ама вие, чужденците, наистина обичате драматизма — каза един мъж. — Ние няма да пратим колегите от Кристалната в заточение или нещо такова. Просто ще ги пратим в опозиция за година-две. Вие просто не разбирате как работи нашата система.
Че се предаде. Те бяха прави, разбира се, ала липсата на разбиране беше двустранна. Едно беше ясно — ако искаше да намери помощ в Соларно, не трябваше да я търси сред градските първенци.
До вечерта се разчу, че Кристалната партия очевидно — а може би и доста отдавна — е поканила осородните в града уж с цел да заздрави реда в Соларно и да сложи край на бунтовете и шумните манифестации, които толкова често смущавали живота на гражданството.
Само че такива новини не се отразяваха добре на реда и стабилността. Слуховете плъзнаха като горски пожар из таверните и шоколадените къщи, а въпросното гражданство не се свенеше да изказва мнението си на висок глас. Редовите привърженици на Сатенената и Нефритената партия си шушукаха гневно и като никога не бързаха да се хванат за косите. Докато осите бяха само нежелани чужденци, които се мотаят по улиците на града им, местните се задоволяваха с това да не им обръщат внимание. Сега, когато присъствието им беше получило официалното си обяснение, соларнийците изведнъж се сдобиха с крайни становища по въпроса. Привържениците на Кристалната партия изчакваха колебливо, смутени от хладната арогантност и откритото презрение на новите си съюзници, докато другите две големи партии — и половин дузина по-малки, с които до вчера никой не се беше съобразявал — даваха все по-енергично глас на своето възмущение.
Функционерите на Кристалната партия приеха това като нормална реакция на политически активното соларнийско гражданство. Осите обаче бяха на друго мнение.
Отряд от шестима осородни войници стана обект на заплахи и обиди от страна на група местни, които размахваха тесните си мечове и ги наричаха мръсни чуждоземни наемници, които трябвало да си вървят там, откъдето са дошли.
Осите, които лесно се ядосваха и в най-спокойна обстановка, засипаха тълпата с енергийни жила и убиха няколко мъже и жени. Когато се отърсиха от шока, останалите нападнаха войниците, те пък се оттеглиха на един покрив и продължиха да обстрелват с жила соларнийците. В крайна сметка трима осородни и десетима местни загинаха, преди тълпата да се пръсне.
За осите това беше голяма победа, но водачите на Кристалната партия привикаха още същия ден капитан Хавел да му дирят отговорност.
— Това трябва да спре — чу той. — Бъдете така добър да контролирате хората си.
Капитан Хавел изобщо не беше сигурен, че въпросните хора са негови. На теория той още беше рекефският офицер, който отговаряше за Соларно, но северно от планините имаше един армейски полковник, който беше дал заповеди на войниците си, начертал им беше основната тактика на действие, макар самият той никога да не беше стъпвал в Соларно, а и очевидно не искаше да стъпи, докато не дойде моментът да се обяви за негов губернатор. Писал беше на Хавел и изрично беше подчертал последното.
Хавел живееше в Соларно от години и през цялото това време се бе радвал на доходоносен, спокоен и изпълнен с декадентски наслади живот. Решен беше да запази на всяка цена тези си привилегии, които биха се изпарили безследно, ако Империята се впуснеше в открито нашествие и стовареше тежкия си юмрук върху града. Погрижи се изричните му нареждания да стигнат до имперските войници в града, макар да си даваше сметка, че сънародниците му винаги приемат обидите на нож за разлика от темпераментните соларнийци, които се замеряха с епитети на лягане и на ставане, а после бързо забравяха обидите. Сблъсък на култури, който бързо можеше да се изроди в нещо много неприятно.
До вечерта нито една сграда не беше опожарена, а жертвите набъбнаха само с петима, което си беше истински късмет според Хавел. Щяха да минат много десетници, преди соларнийците да свикнат с новата сила на местната сцена, а междувременно онзи армейски полковник на север щеше все така да придвижва войските си към града. Въздушните кораби сигурно правеха поредния си курс към Соларно, натъпкани с имперски войници.