Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
Под него чупка гномите започнаха да дърпат одеалата от собственоръчно направеното легло на Хорис Кю и да се опитват да ги вържат едно за друго, за да направят мрежа. Само опитайте, самодоволно се усмихна Бигар. Той полетя към тях, докато те работеха, отвлече вниманието им и още повече ги раздразни. Можеше да види блясъка на жълтите им очи в мига, в който се наведоха и изсъскаха към него. Бяха наистина разгневени, и двамата. Това им действаше благотворно. Те довършиха мрежата си. Цялата беше надупчена от пролуки за бягство. Глупаци! Гномите започнаха да се опитват да го притиснат към ъгъла, за да могат да го уловят.
— Дебелоглавци! Подлизурковци! Глупави подземни прасета! — извика им той, като лесно избягваше жалките им усилия да го пипнат.
Бигар се снижи, взе един от по-леките предмети, които чупка гномите бяха хвърлили по него, отнесе го на високо и го пусна върху главите на преследвачите си. Гномите изкряскаха и започнаха да вият. Може би това щеше да доведе кучето, помисли си Бигар. Но него все още го нямаше. Сигурно шумотевицата не беше достатъчна. Бигар опита отново с един малко по-тежък предмет дървен черпак. Той чисто и просто го изпусна върху главата на Филип, гномът изгуби равновесие и от мястото, на което се бе установил, на около половин метър от земята, падна с лице към пода. Сигурно го беше заболяло ужасно, но гномът в същия миг се изправи на крака. Корави глави, помисли си Бигар. В тях нямаше мозък, който да обременява дебелите черепи.
Тази игра продължи още известно време — чупка-гномите хвърляха мрежата си към Бигар, Бигар избягваше примката и им подвикваше обиди. Никой не печелеше преднина. Бигар крещеше обидни названия и към кучето, но отговор нямаше. Той се спусна в тунела обратно натам, където на пост стоеше Абърнати, опита се да го подмами след себе си, като го обиждаше и прелиташе ниско над него, но той не помръдваше.
Бигар беше този, който пръв изгуби търпение. Той не можеше да понесе това, че тези малоумници го държаха в плен толкова дълго време, не можеше да приеме мисълта, че пътят му е препречен от някакви глупаци. Реши да опита нещо, за да се измъкне от тази задънена улица. Той отново се устреми към залата в далечния край на пещерата, мина покрай скачащите с протегнати към него ръце чупка гноми, прелетя през стаята и стигна до вълшебната кутия. Търпението му бе изчерпано. Единственото, което щеше да доведе кучето, беше кутията — особено, ако си помислеше, че ще й се случи нещо ужасно. Тогава Бигар щеше да му разкаже играта.
Той започна да дразни къртицеподобните същества, като ги подмамваше към входа на пещерата и в същото време им даваше достатъчно надежда, че ще успеят да го хванат, за да ги накара да го следват. След това се спусна обратно през стаята към вълшебната кутия. Той леко се приземи върху капака й, заби нокти в пролуките, където бяха гравирани символите с магическа сила, увери се, че я е хванал здраво и се издигна във въздуха. Това не беше лесно. Кутията беше тежка и неудобна за носене. Той видя как чупка гномите се втурнаха към него, като закрещяха още по-диво, когато разбраха какво прави. Те все още не осъзнаваха добре, не бяха започнали да крещят „вълшебната кутия“ или нещо подобно и затова кучето все още го нямаше. Като с усилие щракна с клюна си, Бигар се издигна в мрака с впити в кутията нокти. Крилата му бясно пърхаха, за да запазят височината му. Перата по външната част на крилата му се изправиха. Отдолу къртиците бясно скачаха към него.
Той положи усилия и изпърха с криле до най-високите части на залата с вълшебната кутия, която се поклащаше под ноктите му. Планът му беше да я поноси така още няколко минути и след това да я пусне. По този начин със сигурност щеше да накара кучето да дойде насам.
— Глупава птицо, слез долу! — изви глас гномът.
— Защо вие не се качите горе? — озъби се Бигар.