Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
— Ела тук, птиченце — внимателно повтори единият от тях.
— Ела тук, глупава птицо — отсече другият.
Това сигурно беше онзи, когото клъвна, помисли си Бигар. Той щеше да се усмихне, ако клюнът не му пречеше да го стори. Надяваше се да е причинил достатъчно силна болка на това проклето малко чудовище. Надяваше се зверчето да е развило гангрена и сега да падне мъртво на земята. В края на краищата, гномът беше показал съвсем малко загриженост за Бигар. Да го държи с главата надолу да се клатушка върху онзи кон! Да му удря главата в крака си, докато се опитва да се задържи върху коня! Хубаво, скоро те щяха да разберат какво значи да се забъркат с него!
Той се издигна от мястото си и прелетя през залата. В същия миг те го видяха, с очи, по-проницателни, отколкото си мислеше, и скочиха, за да го хванат, докато прехвърчаше край тях. Безнадеждно, разбира се. Той беше почти на метър височина над пода и беше два пъти по-бърз от тях. Премина покрай тях и се устреми към изхода, докато те напразно стискаха с ръце въздуха. Дано кучето също да беше тръгнало с тях, за да го последва. Дано.
Но не беше така. Кучето беше застанало точно пред скалната преграда и чакаше. Бигар светкавично се наклони с крила и лесно избегна протягащите се ръце на кучето и неговите зъби. То беше по-умно от къртиците. Нямаше да остави Бигар да избяга толкова лесно.
— Ела тук, малък…
Кучето започна да го нарича с различни епитети, които постепенно замираха в ехото на скалите, докато Бигар прелиташе към главната зала. Значи това беше задънена улица. Те всички бяха като в капан в тази пещера. Съзнанието на Бигар препускаше. Сега номерът беше да подмами кучето да се отдалечи от скалната плоча ида го привлече към дълбините на пещерата, за да има Бигар достатъчно време да се промъкне покрай него и да отключи вратата. Веднъж, след като излезе от пещерата те никога повече нямаше да могат да го хванат. Тогава Горс щеше се справи с тях. Той изведнъж започна да се пита дали има някаква вероятност тази нощ Горс да се върне в пещерата. Може би Хорис беше отишъл при него, за да му каже за изчезването на Бигар. Може би. Но това беше като да признае, че фокусникът има повече мозък, отколкото в действителност, а той не заслужаваше подобно признание. През последните дни Хорис беше станал твърде глупав дори, за да измисли как да си върже връзките на обувките. Откакто Горс беше на свобода, Хорис се бе уплашил и объркал и затова беше като цяло непотребен. Бигар смяташе, че може би беше време да си намери нов съдружник. В края на краищата, за какво можеше да му послужи Хорис? Бигар беше истинският мозък на операциите им. Винаги е било така.
Докато наближаваше залата, той се издигна към тавана, но дори и от по-високата си позиция едва успя да избегне Сот, когато гномът скочи от едно скално възвишение, до което се беше изкачил по стената. Гномът се спусна към него, но го изпусна; ръцете му бяха готови да го сграбчат и той падна върху пода на пещерата. Бигар дочу удара в земята, който прозвуча като глух тропот, след това чу как Сот изпъшка и започна да мърмори. Добре.
— Добър опит, гризач такъв — подвикна Бигар радостно, след което се приведе, защото другата къртица хвърли нещо покрай главата му. Някакъв метален тиган или чиния, кухненски прибор, един от онези, които Хорис беше донесъл. Бигар ядосано изкряка и се издигна толкова високо, колкото можеше. Беше време за настъпление.
В този момент покрай него започнаха да прелитат всякакви предмети. Гномите усилено атакуваха, като се опитваха да го свалят на земята. Те хвърляха всичко, което можеха да повдигнат и същевременно викаха по него, наричаха го „глупава птица“ и още по-лошо, започваха да стават все по-яростни. Това беше добре дошло за Бигар. Яростта води до грешки и той разчиташе те да допуснат такива. Все още не бяха видели вълшебната кутия и птицата целенасочено стоеше настрани от нея. Той се въртеше, спускаше се надолу, рееше се извън опасността да бъде хванат, дразнеше ги и ги вбесяваше безмилостно, отвръщаше им с различни названия, предизвикваше ги да го хванат. Пълни глупаци, ето какво бяха те; просто не спираха да крещят, да скачат и да се опитват да го ударят с разни предмети. Нямаха никакъв шанс.
От друга страна, той започваше все повече да се отегчава от цялото това хитруване, а все още нямаше план как да накара кучето да се отдалечи от вратата. Трябваше да му отклони по някакъв начин вниманието, за да го принуди да се затича заради нещо, което кучето нямаше да пренебрегне. Той изведнъж се зачуди какво ли ще стане, ако изрече думите, които бяха пленили Холидей и останалите в кутията. Нищо добро, реши Бигар и бързо отхвърли тази идея. Кутията беше твърде опасна. Освен това, какво щеше да стане, ако по този начин затворниците успееха да се освободят? По-добре беше да остави нещата такива, каквито си бяха досега. Той отново огледа пещерата, за да потърси друг път за бягство, като се надяваше, че може и да е пропуснал някоя въздушна шахта или пролука. Не видя нищо такова.