Вълшебната кутия

Лицето на Хорис Кю, с издадения му напред нос, се показа в пещерата, докато фокусникът изчакваше очите му да привикнат с тъмнината. Абърнати стоеше напълно неподвижен, без да може да повярва на късмета си.

— Бигар! — отново извика Хорис и влезе в пещерата.

Каменната врата започна да се затваря зад гърба му. Абърнати пристъпи между вратата и фокусника и каза:

— Здравей, Хорис.

Когато Хорис се обърна, Абърнати скочи върху него и го събори на пода. Фокусникът изкрещя и се опита да се освободи, като се съпротивляваше с всички сили. Ръцете и краката му бяха твърде кокалести и Абърнати не успя да го задържи. Хорис се извъртя под своя нападател, с мъка се изправи на крака и се спусна към вратата. С отчаяно усилие да го задържи, Абърнати захапа със зъби молителските одежди на Хорис и скочи на четири крака. Хорис се опита да се дръпне, но не успя да се справи много добре. Абърнати изръмжа. Двамата се сборичкаха напред-назад пред вратата, но никой не успя да получи преднина.

Тогава Хорис Кю видя вълшебната кутия, отново изкрещя, откъсна се от зъбите на нападателя си с едно мощно дръпване и сграбчи кутията. Той се отправи към вратата и към свободата си, като бясно риташе Абърнати, когато Филип и Сот изскочиха от мрака и се нахвърлиха върху него. Те го повалиха на земята, той падна по гръб и остана в това положение, докато задъхано си поемаше въздух.

Абърнати взе обратно вълшебната кутия, понечи да я даде на Филип, но му хрумна по-добра идея. Със свободната си ръка писарят издърпа Хорис Кю обратно на крака и го разтърси толкова силно, че успя да чуе как изтракаха зъбите на злодея.

— Чуй ме, пакостлив измамнико! — изсъска той ядосано. — Ще направиш точно това, което ти кажа, или ще съжаляваш, че изобщо някога си се родил!

— Пусни ме! — примоли се Хорис Кю. — Аз нямам никаква вина! Аз не знаех!

— Ти никога не знаеш! — отряза го Абърнати. — Това ти е проблемът! Както и да е, какво правиш, всъщност, тук?

— Дойдох да потърся Бигар — промълви Хорис, като преглътна страха си, заедно е няколко големи порции въздух. — Къде е той? Какво сте направили с него?

Абърнати изчака дишането му да се успокои, след което застана очи в очи с него.

— Гномите го изядоха, Хорис — меко каза той. Очите на Хорис Кю се разшириха от изумление. — И ако не направиш каквото ти кажа, ще ги оставя да изядат и теб. Разбираш ли ме?

Хорис веднага кимна, без да успее да промълви.

Абърнати се отмести малко назад.

— Можеш да започнеш с това да отвориш вратата на пещерата и да ни изведеш оттук. И не се опитвай да правиш никакви номера. Не се опитвай да избягаш. През цялото време ще те държа здраво.

Той бутна Хорис обратно към входа, а Филип и Сот го последваха в непосредствена близост и изчакаха, докато ужасният фокусник набра последователността от символи и задвижи ключалките на вратата. Тя тромаво се отвори, а Хорис, писарят и чупка гномите излязоха отново на светло.