Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Компанията включи машината за пари — подметна някакъв стар космически вълк в една от любимите кръчми на Кеа. — Нещо става там! Истинска малка гора от специални антени израсна на външната стена на Десета база за броени часове. Кеа я забеляза с почуда, след като се върна от поредното си едноседмично пътуване. Докато корабът му се снижаваше към площадката на Десета база, той разглеждаше странното съоръжение, конструирано по искане на Фалзур: сплетени жици, образуващи огромна, причудлива мрежа. Старият космически вълк не беше преувеличил, когато говореше за задействаната на пълни обороти машина за пари. Нещо наистина се готвеше.
Кеа прекоси каютата си. Взе един том на Гибън. Захвърли го. Прелисти „Анабазис“. И нея остави. Разтвори „Животът на Плутарх“. После биографията на Чърчил. Часовете се нижеха един след друг. Когато получи съобщение от капитан Селфридж, че събира екипаж за експедиция до Сектор Алва, изтича на срещата с бързината, с която можеше да се носи един млад мъж в три-четвърти гравитация.
— Ричардс, компанията има много добро мнение за теб — поде Селфридж.
— Благодаря, капитане.
— Ей, няма защо да сме толкова официални — възрази другият. — Предпочитам на кораба ми хората да се чувстват по-свободни. Това сплотява колектива. Така ще действаме по-задружно, когато знаеш кое падне на вентилатора. Викай ми Мърф.
— Разбира се… Мърф — отвърна Кеа, но вече го глождеха съмнения. Само глупак би се включил в екипажа на кораб, чийто капитан би казал: „Наричай ме Мърф“.
— Точно така, Ричардс. По-свободно. Ще видиш, че ще се погодим. Както и да е. Компанията те постави начело на списъка ми с подходящи инженери. А сега, след като се срещнахме и си поговорихме… виждам защо.
Кеа не отговори. Нямаше какво да каже. Откакто бе влязъл, едва ли бе произнесъл и петнайсет думи. Ако Мърф бе изгубил толкова време за всеки от останалите членове, екипажът му щеше да е по-разпуснат и от този на Дългия Джон Силвър.
— Но трябва да ти кажа нещо — продължи Мърф. — За първи офицер взех озирианка. Казва се Вазуван. Някакви проблеми с това? — Мърф разчете погрешно повдигнатите вежди на Кеа. — Виж сега, няма да те обвинявам, ако имаш някои предразсъдъци към озирианците. Отнемат работата на хората и прочее. Но тази Вазуван пристига с големи препоръки. Макар да е едно насекомо.
— Не… нямам проблеми с озирианците… Мърф — най-сетне отвърна Кеа. И не лъжеше. Всъщност бе чувал за озирианците само положителни неща. Знаеше, че са горделиви същества. Първият контакт бе станал по тяхна инициатива. Дразнели се, че хората ги използват като работна ръка. На работа се наемали само некомпетентните и отхвърлените от тяхното общество. Което означаваше, че първият офицер на Мърф най-вероятно ще е от тази категория. Още един лош признак. Но какво ли означаваше това за него, след като и неговото име бе в списъка на капитана?
— Виж сега — продължи Мърф. — Отиваме на много интересна мисия. Малко е опасна, но затова и заплатата ти ще е по-голяма. Три пъти по-голяма, приятелче. Гарантирана за една година напред.
Кеа се усмихна, придавайки си доволен вид. Вече знаеше причината да се спрат на него. Три пъти по-голяма заплата на млад инженер пак не е нищо особено. Това обясняваше и озирианката. Най-ниско заплащане за всички. Добрият стар Мърф също изглеждаше като някой, готов да се продаде за трохи.
— Плюс бонус, когато докараме вкъщи предавателя — добави в този момент Мърф.
— Какво всъщност търсим?
— Сигурно вече си дочул из баровете приказките за странните сигнали от Сектор Алва?