Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Да. Всички говорят за това.
Смях.
— Така и предполагах. На Десета база няма тайни. Както и да е, работата е съвсем рутинна. Както знаеш, компанията по закон е длъжна да докладва за подобни странни неща. Неразделна част от постулатите в лиценза за работа. Обществен дълг и прочее.
Общественият дълг бе нещо, което компанията бе готова да забрави при първа възможност за нови печалби. В космоса законът нямаше никаква стойност.
— Та значи, след като обсъдили доклада — продължи Мърф, — решили да пратят там някой да провери какво става. Тук в историята се появява и Фалзур. Докторът е специалист по теорията за паралелната вселена и прочее. Не ме карай да ти обяснявам, аз съм само един космически жокей, не съм учен.
— Обещавам да не те карам — заяви Кеа.
— Та да продължим. Фалзур се натъква на доклада и проявява интерес. Прекарва го през компютъра и хоп, излизат три възможни обяснения. Намирисва на контакт с паралелна вселена. Дупка в космоса.
— А компанията какъв интерес може да има към това? — попита Кеа. — Освен ако не могат да измъкнат парици от находката.
— Няма пари — завъртя глава Мърф. — Никакъв шанс. Тази експедиция е, цитирам, „изцяло в полза на научното развитие“, край на цитата. — Той забеляза втренчения поглед на Кеа и се разсмя. — Да. Прав си. Истината е, че нашата безстрашна компания „Космически пътища“ се е навряла в политиката. Някой е решил да сложи ръка на фондовете за космически проучвания.
— И затова търсят кокал, който да хвърлят на кучетата? — попита Кеа.
— Уцели. Фалзур също не е глупак. Този човек има нюх към печалбата. Та той е дръпнал нужните конци. Някой млад чиновник, мечтаещ за бързо издигане. Така де. Важното е, че изведнъж си имаме научна експедиция.
Ето какво било, помисли си Кеа. Поредният опит да успокоят бурните води на политическата сцена. Тази мисия е обречена на неуспех от самото начало.
— И тъй, Ричардс. Аз си изпях песента. Какво ще кажеш? С мен ли си?
Кеа премисли всичко. И още веднъж. Не знаеше какво да отговори. Но, от друга страна… паралелна вселена? Другата страна на божествената монета? Врата към…
Какво?
Трябваше да знае отговора.
— Да — рече той. — С теб съм.
Кеа наблюдаваше как Рут се отдалечава по коридора. Тя спря пред вратата, обърна се, дари го с кратка усмивка и вратата се плъзна встрани. Той почака малко. Не искаше да се появяват заедно.
Призивът на Мърф ги бе заварил по средата на поредната разгорещена среща. Гласът на командира още не беше утихнал, когато двамата скочиха от леглото и нахлузиха дрехите. Кеа можеше само да се моли, че отсъствието им няма да породи нови подозрения у Фалзур. Ядосваше се, че се беше забъркал в тази история. Но в началото всичко му се струваше толкова примамливо. Тази жена имаше тяло и поглед, на които трудно се устояваше. Оплака му се, че Фалзур бил свиня. Съгласила се да му бъде любовница само защото било полезно за кариерата й. Инак щяла да бъде само поредната асистентка без никакви перспективи.
— Трябва да се възползвам от това, с което ме е дарила природата — допълни тя. Но Кеа нямаше нищо против — тайните им срещи само подсилваха удоволствието. Също както с Тамара.
Най-неприятното бе, че всичко това се случваше тъкмо заради провала му с Тамара. Като в най-обикновен психологически тест. Чувствайки се далеч по-млад от своите двайсет и осем години и засрамен от връзката си, Кеа прекоси коридора и се появи на мостика. Останалите вече го чакаха. Мърф, Вазуван и Фалзур. Зад тях Рут му прати въздушна целувка.
— Защо се забави, Ричардс? — попита раздразнено Вазуван.
Фалзур вдигна глава. Дали подозираше?
— Имах проблеми в машинното — отвърна Кеа.
— Пак ли изолациите? — попита Мърф.
— Да, Мърф. Пак проблеми с изолациите. — Кеа забеляза, че Фалзур се обръща, но дали беше доволен от обяснението? — Какво става? — попита той.
Мърф кимна към Фалзур.
— Докторът надуши нещо. — Той кимна на Фалзур. — Защо не поемеш оттук?
— Да, Фалзур — обади се Вазуван. — Кажи ни защо цели пет месеца преследваш голямата тлъста нула.
— Това не е призрак, моя глуповата спътнице. Когато потеглихме насам, сигналът, който улавяхме приблизително от района на Сектор Алва, беше силен и постоянен. Дилемата ни се появи едва с приближаването. Равномерният импулс, който засичахме, внезапно отслабна.