Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Нищо не можете да направите, докторе. Знаете, че смъртта идва, когато идва. Не си запазва час.
– Вие поет ли сте? – без да мръдне глава, на педя от масата, започва да се поти.
– Синьор Фаленями, хер Цимерман, доктор Фойгт... Убивам ви в името на жертвите на вашите нечовешки експерименти в Аушвиц.
– А ако ви кажа, че сте сбъркали човека?
– Ще се пукна от смях. По-добре не ми казвайте това.
– Ще ви платя двойно.
– Не ви убивам за пари.
Мълчание, капки пот се стичат по носа на доктора, все едно е в сауната с Бригите. Смъртта сметна за необходимо да направи следните принципни уточнения:
– Убивам за пари. Но не и вас. Фойгт, Буден и Хьос. С Хьос закъсняхме. Вас и Буден ви убиват вашите собствени жертви.
– Моля за прошка.
– Сега наистина ще се пръсна от смях.
– Мога да ви посоча следа за Буден.
– Уф, какъв предател. Посочете ми.
– Срещу живота.
– Срещу нищо.
Доктор Фойгт сподави ридание. Опита се да се овладее, но не можа. Затвори очи и въпреки волята си се разрева от злоба.
– Хайде! Свършвайте най-после! – изкрещя.
– Бързате ли? Понеже аз не бързам.
– Какво искате?
– Сега ще ви направим един експеримент. Като онези, които вие правехте с вашите мишлета. Или с децата.
– Не.
– Да.
– Кой е тук? – искаше да вдигне глава, но пистолетът не му позволяваше.
– Приятели, не се безпокойте. – Щракна с пръсти нетърпеливо: – Хайде, информацията за Буден.
– Не знам нищо.
– А! Да не искате да го спасявате?
– Изобщо не ме интересува Буден. Разкайвам се за това, което съм направил.
– Вдигнете глава – каза смъртта, като го хвана за брадичката и вдигна главата му, без да се церемони. – Какво си спомняте?
Пред него някакви тъмни мълчаливи сенки, като на квартална изложба, държаха табло със снимки: мъже, чиито очи се бяха пръснали, разплакано дете, със срязани като нарове колене, жената, на която направиха цезарово сечение без упойка. И още две, които не разпозна.
Доктор Фойгт отново се разрева и взе да крещи за помощ. Не млъкна, докато не се чу изстрелът.
261 В целия епизод се съдържат алюзии към младотурското движение и неговите водачи и към масовото унищожение и депортация на арменското население в Османската империя през 1915–1923 г. – Б. р.
* * *
„Психиатър убит в Бамберг“. „Доктор Ариберт Фойгт е убит с един куршум в главата в кабинета си в баварския град Бамберг.“ Вече от две години живеех в Тюбинген. Хиляда деветстотин шейсет и втора или шейсет и трета, не съм сигурен. Това, което наистина си спомням, е, че през тези дълги ледени месеци страдах заради Корнелия. За Фойгт не можех да знам нищо, защото още не бях прочел ръкописа на арамейски, нито знаех всичко това, което сега знам, нито исках да ти пиша писмо. След две седмици имах изпити. Всеки ден преживявах някоя тайна на Корнелия. Може и да не съм го прочел, Сара. Но по онова време някой уби един психиатър в Бамберг, а аз нямаше как да знам, че онзи мъж беше по-тясно свързан с моя живот, отколкото Корнелия с нейните тайни. Колко странен е животът, Сара.
26
Виновен съм, че не плаках достатъчно, когато умря майка. Вниманието ми беше насочено към сблъсъка ми с Косериу, моя идол, който сразяваше моя идол Чомски, и то, нещо любопитно, без да цитира Блумфилд262. Знаех, че го прави, за да ни ядоса, но в деня, когато се присмя над Language and Mind263, Адриа Ардевол, на когото малко му беше писнало от живота и прочее и започваше да губи търпение, каза тихо на каталонски хайде стига вече, хер професор, хайде стига, няма нужда да го повтаряте. Тогава Косериу ме погледна през масата с най-ужасяващия поглед от своя репертоар, а останалите единайсет колеги от курса онемяха.
– Стига вече какво? – попита заплашително на немски.
Аз малодушно мълчах. Изплаши ме погледът му и вероятността да ме направи на пух и прах пред колегите. При все че един ден ме беше поздравил, защото ме завари да чета Mitul reintegrării264 и ми каза Елиаде е добър, когато мисли, добре правите, че го четете.
– Елате после в моя кабинет – каза ми тихо на румънски. Продължи лекцията, сякаш нищо не се бе случило.
Странно, когато Адриа Ардевол влезе в кабинета на Косериу, коленете му не трепереха. Точно преди една седмица беше скъсал с Аугуста, наследницата на Корнелия, която пък не му беше дала възможност да скъса с нея, защото без никакво обяснение си беше тръгнала с едно преживяване от два метра и десет, баскетболист, току-що станал играч на известен клуб в Щутгарт. Връзката с Аугуста беше уравновесена и спокойна, но Адриа реши да се отдръпне след две скарвания за глупости. Stupiditates. Сега беше в лошо настроение и му беше толкова унизително да се страхува от погледа на Косериу, че само заради това не ми трепереха коленете.