Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Wunderbar. Какво означава секуларизиран? (хубава млада жена, облечена дебело като ескимос, с почервенял от студа нос).
259 Великолепно (нем.). – Б. пр.
260 Екскурзовод (ит.). – Б. пр.
* * *
Когато излязоха на двора, след като се бяха възхитили на тавана с декоративна украса, Бернат, скрит между ледените блокове, в каквито се бяха превърнали посетителите, прецени, че Адриа вероятно е стигнал до осемдесета страница и Елиза вече е изпразнила басейна и е оставила да умрат дванайсетте червени рибки във вълнуващата сцена, когато решава да накаже емоционално, а не физически двамата хлапаци, като ги остави без рибки. А това беше подготовка за неочаквания край, който най-вече го изпълваше със смирено задоволство.
* * *
Нямаше повече групи. Бернат остана на двора, загледан безсрамно в Адриа, който в този момент обърна страница сто и три, сгъна листовете и известно време наблюдава заледените чимшири пред него. Неочаквано стана и тогава видя Бернат, гледаше ме, като че ли съм привидение, със странно изражение, което ми казваше мислех, че си замръзнал. Излязохме мълчаливо и Бернат попита стеснително дали искам да направя посещението с екскурзовод, а аз отговорих няма нужда, знам го наизуст.
– Аз също – отвърна той.
Щом излязохме навън, казах трябва веднага да пием горещ чай.
– Добре де, казвай, как е?
Адриа погледна учуден приятеля си. Той посочи с брадичка снопчето листове, които Адриа държеше в ръката си, облечена в ръкавица. Минаха осем, десет, хиляда напрегнати секунди мълчание. Тогава Адриа, без да гледа Бернат в очите, каза много е лошо, много. Липсва му душа, не повярвах на нито едно чувство. Не знам защо, но смятам, че е много лошо. Нито знам кой е Амадеу, нито ме интересува, което е най-лошото. А за Елиза няма какво да говорим.
– Шегуваш се – Бернат, блед като майка, когато ми каза баща ти е отишъл на небето.
– Не. Питам се защо се инатиш да пишеш, когато с музиката...
– Какъв долен тип си.
– Тогава защо ми го даваш да го чета?
* * *
На другия ден взеха автобуса за гарата в Щутгарт, защото с влака в Тюбинген се беше случило нещо, и всеки си гледаше своя пейзаж – Бернат, обгърнат в непреклонно враждебно мълчание, с намусено изражение, за което се погрижи да не слиза от лицето му след образователното посещение на манастира „Бебенхаузен“.
– Един ден ти ми каза, че най-близкия приятел не се лъже. Спомни си, Бернат. С други думи, престани да се правиш на обиден, дявол те взел. – Каза го на висок глас, защото да говориш на каталонски в автобус, който пътува от Тюбинген до Щутгарт, буди странно чувство на изолираност и безнаказаност.
– Извинявай, с мен ли говориш?
– Да. И добави, че ако това долно копеле, моят най-близък приятел не е способен да ми каже истината и предпочита да постъпи като всички, о, много добре, Бернат, колко много... Липсва ми вълшебната искра. И ти не бива да ме лъжеш. Никога вече не ме лъжи, Адриа. Иначе няма да бъдем приятели. Помниш ли тези думи? Твои са. Каза още нещо, каза знам, че си единственият, който ми казва истината. – Погледна го изкосо. – Никога няма да престана да казвам истината, Бернат. – Погледна пред себе си и добави: – Стига да имам достатъчно сили.
Автобусът измина няколко километра сред мъгла и влага.
– Свиря, защото не мога да пиша – каза Бернат, гледайки през прозореца.
– Сега ми харесваш! – извика Адриа. И погледна госпожата на предната седалка, сякаш се канеше да поиска мнението й. Госпожата отклони погледа си към сивия, дъждовен и тъжен пейзаж, който ги приближаваше до Щутгарт: кресливи средиземноморци, сигурно са турци. Дълго-дълго мълчание, накрая лицето на по-високия от двете млади турчета се поотпусна и той погледна изкосо своя другар:
– Сега ти харесвам? Какво искаш да кажеш?
– Изкуството наистина е следствие от някаква фрустрация. Щастието не настройва творчески.
– Ами ако е така, аз съм творец трепач.
– Ей, влюбен си, не забравяй.
– Имаш право. Но само сърцето ми работи – уточни Кемал Бернат. – Останалото е боклук.
– Бих се разменил с теб още сега. – Исмаил Адриа каза това искрено.
– Съгласен съм. Но не можем да го направим. Обречени сме да си завиждаме.