Жената от леса [bg]

- Всички обичаха Естер - каза тя, - или поне всички, които си струва да познаваш. Само тъпаците не я харесваха. - Тя погледна през прозореца към обгърнатите в мрак хълмове. - Чудя се къде са я оставили. Тя заслужава истинско погребение. Заслужава да бъде запомнена.

- Ще се опитам да я намеря.

- Как?

- Ще ги принудя да ми кажат.

Лейла се замисли.

- Никога не съм искала някой да страда - каза тя. - Видяла съм твърде много болка у дома, за да я пожелавам на когото и да било.

- Но?

- Но бих направила изключение за убийците на Естер и Доби.

- Ще видя какво мога да направя. И знам, че това няма да помогне, но все пак ще го кажа: каквото и да им бе казал Доби, нямало е да спаси нито себе си, нито Естер. Тези хора не просто търсят Карис и книгата; те искат да заличат всички, които са имали контакт с тях, а може би и да си отмъстят за създадените проблеми.

Паркър погледна часовника си. Може би щеше да успее да хване последния полет за Бостън, но беше на косъм. В най-лошия случай щеше да вземе първия сутринта. Щеше да се наложи да превъзмогне неприязънта си към хотелите на летищата, но ако се фокусираше върху рецепцията, асансьора и стаята си, в посочения ред, може би щеше да се справи.

- Сигурно трябва да тръгваш - каза Лейла.

- Наистина трябва.

- Радвам се, че поговорихме.

- Аз също.

Той взе кутията с книгата.

Никой никога няма да разбере, че е била у теб.

Ако всичко, което каза, е вярно, това няма да им попречи да

се върнат.

- Не, но аз ще им попреча.

Лейла Патън го целуна нежно по бузата за довиждане.

- Вярвам ти.