Жената от леса [bg]

- Сега ги сравни.

Изглеждаха подобни, с изключение на малкото петънце на фона на илюстрацията в книгата, където гората чезнеше в тъма.

- Изглеждат еднакви.

- Почакай малко.

Лейла отиде при един шкаф до пианото и извади лупа от чекмеджето. Паркър изведнъж се почувства много стар. Трябваше му лупа, за да види нещо, което двайсетинагодишните съзираха с просто око. Отчаянието явно се беше изписало на лицето му, защото Лейла побърза да го успокои:

- И аз не ги забелязвах в началото. Освен това те се променят. Както вече казах, отдавна не съм отваряла книгата.

Паркър взе лупата и я поднесе над петънцето. От мрачната гора го гледаше обезобразеното дете, което беше видял в Портланд. Лицето му беше полускрито и тялото му беше само загатнато, но без съмнение бе то.

Проверих много версии на илюстрацията в интернет - каза

Лейла. - Това... нещо го няма никъде другаде, само тук.

Паркър погледна отново страницата. Сега му се стори, че вижда по-голяма част от детето - главата, десния крак, - а положението му се бе променило, сякаш се беше приближило до падналото дърво.

Лейла го наблюдаваше.

- Хайде, кажи го.

- Имам чувството, че се движи,

- Доста уклончива формулировка.

- Всяка друга е плашеща.

Лейла взе лупата от ръката му и също се взря в картината, като внимаваше да не докосва книгата. Паркър също я разгледа още веднъж и прелисти страницата.

- И никога не си споменавала за това пред когото и да било? Не си изпитала нужда да потърсиш помощ?

- За какво, за илюстрациите в някаква книга? От 911 не поемат спешни случаи от литературен характер. - Тя се усмихваше, но ѝ личеше, че е на ръба да заплаче. Тайните, които бе пазила толкова дълго, бавно излизаха наяве, като от срязан цирей. - Беше ме страх. Отначало си мислех, че полудявам, и това беше лошо, но после осъзнах, че не съм луда, и това беше още по-лошо. Съжалявах, че съм се съгласила да пазя книгата.

- А защо го направи?

- Защото Карис каза, че не иска да е у нея, в случай че Върней я открие. Предполагам, че се надяваше да я използва като коз, ако се стигне до най-лошото. Нали се сещаш - че той ще си получи книгата, ако пусне Карис и бебето. Мислех си, че е просто обикновена книга. Нямаше значение какво си мисли някакъв педофил. Сборник с приказки с няколко допълнителни страници, при това празни. Ако липсата ѝ му вгорчаваше живота, толкова по-добре. Но за всеки случай Карис помоли Доби да ѝ намери друг екземпляр за примамка. Не се изрази по този начин и не му каза защо ѝ е нужна. Просто го помоли за подобно издание и той бързо намери. Помня, че куриерът я достави още на другия ден. Доби беше спазарил добра цена, но все пак беше скъпа. Карис обаче си я плати. Настояваше за това.

- И когато замина, взе другата книга със себе си?

- Да, но Доби мислеше, че е взела и двете. Не би допуснал да задържа оригинала, а предполагам, че и сам не би го взел. Но той знаеше повече за Върней от мен.

Докато Лейла говореше, Паркър продължаваше да прелиства книгата.

- Във всяка илюстрация ли има допълнителен елемент?

- В повечето.