Жената от леса [bg]

Морс взе Били от паркинга на „Тилтид Килт“ до „Мейн Мол“. От раницата му лъхаше на бензин.

- Надявам се, че си взел запалка? - попита тя.

- И кибрит също.

Морс подкара на изток. Били се мъчеше да диша през уста, защото тази жена вонеше непоносимо. Бензинът убиваше част от смрадта, но не достатъчно. Качиха се на шосето към Скарбъро и подминаха къщата на Паркър. Като не видяха светлина и признаци на живот, направиха обратен завой, спряха на следващата отбивка след неговата и угасиха фаровете. Били грабна раницата си, слезе от колата и изчака Морс.

- Имаш ли маска? - попита тя. - Тук има камери.

- Мамка му.

Морс извади една евтина маска за ски и му я подаде, след което надяна своята на главата си.

- Следвай точно стъпките ми - каза тя.

- Може ли да има мини?

- Просто прави каквото ти казвам.

Били се подчини. Прескочиха една канавка и прекосиха малка горичка. Морс извади айфона си и включи камерата, оглеждайки земята пред себе си. След минута рязко спря и вдигна ръка.

- Какво има? - попита Били.

Екранът беше частично скрит от ярка бяла светлина.

- Инфрачервени лъчи - обясни Море. - Ако минеш през тях, алармата ще се задейства, а вероятно и камерата ще те снима - тук или по-нататък.

Лъчите преминаваха на различна височина - един беше на педя над земята, друг - на метър, така че дребно животно да не закачи и двата едновременно. Били мина между тях, напътстван от Морс, след което взе телефона и на свой ред ѝ помогна. Изплъзнаха се от още едни инфрачервени лъчи и стигнаха до къщата. Морс отново вдигна ръка, за да го спре, и посочи охранителната камера на стената над входната врата.

- Доста е очевидна - отбеляза Били.

- Защото другите не са.

Мустангът не беше прибран в гаража, а бе паркиран отдясно на къщата и покрит с платнище. Може би Паркър се надяваше да го ползва по-често с настъпването на пролетта. Морс дръпна покривалото.

- Давай - каза тя.

Само че застанал вече тук, пред колата на Паркър и на крачка от отмъщението, желанието на Били започна да се изпарява. Нещата бяха стигнали твърде далеч. Ако направеше това, Паркър щеще да го погне. И колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че сам си е виновен. Идеята за флагчетата беше на Хеб Колдикът, за да дразнят негрите и педалите, и всички лигльовци, които влачат тази страна към дъното и я превръщат в посмешище. Обеща, че нищо няма да се случи. Каза, че либералите щели само да въртят очи и да си траят, защото така правели тези хора. Ако им кажеш да ходят да се ебат, точно това щели да направят. Нямало да посмеят да направят друго, уверяваше го Хеб, защото вечно се страхували. Само че Хеб не беше взел предвид Паркър и хората като него, които май не се страхуваха от нищо.