![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- Препоръчвам да използвате ръкавици - каза Паркър.
- Защо?
- Жената, която ми я даде, ме предупреди, че от докосването ѝ призлява.
- Това е просто книга с приказки.
- Не, не е.
Въздишката на Джонстън ясно издаваше характерната му толерантност или липса на такава към хапльовците на този свят, но все пак порови в чекмеджето и извади чифт бели платнени ръкавици.
- Ако сега затанцува като в мюзикъл, ще трябва да си поговорим - каза Луис.
Джонстън му се намръщи или по-точно бръчките на бездруго смръщеното му чело се врязаха още по-дълбоко.
- А с какво се занимавате вие? - попита той.
- Стрелям по хора - обясни Луис.
Паркър и друг път беше забелязвал, че Луис обича да се забавлява, експериментирайки с откровеността си.
- Аха - отвърна Джонстън, докато надяваше ръкавиците. -Приемате ли поръчки?
- Сключвам договори.
- Все тая.
- Не точно.
- Жалко. Имам списък.
- Дълъг ли е?
- С всеки ден се удължава. Имате ли визитка?
- Да.
- Ще ми дадете ли?
- Не.
Джонстън отново въздъхна. Май често го правеше, помисли си Паркър.
- Явно ще трябва сам да ги убия - рече Джонстън. - Но щях да ви предложа добри пари.
Той отвори кутията и взе книгата. Огледа гръбчето и кориците, прочете данните на изданието и запрелиства илюстрациите, като се поспря на празните страници.
- Странно.
После се вгледа в набора и разместените букви.
- Още по-странно.
Накрая се обърна към настолния си компютър и провери заглавието в няколко сайта.
- Най-странното. Изглежда подправена. Годината е грешна.
- 1908. Една година преди истинското издание - потвърди Паркър.
- Знаете ли нещо по въпроса?
- Не много: само датата и това, че вложките може би имат връзка с някакъв атлас.
- Какъв атлас?
- Може би вие ще ми кажете.
Джонстън завъртя книгата под ъгъл, за да провери дали така няма да забележи някой нов детайл.
- Грешки се случват, въпреки че досега никой не е споменавал за това издание. Възможно е да е било пробно, но липсват данни за такова. Любопитна работа, това мога да кажа. - Той за първи път погледна книгата с неподправен интерес. - Какво се надявахте да разберете?
- Откъде идва. Какво значи екслибрисът. Защо са пришити допълнителни страници. От какво са направени. Наистина ли са празни. Всичко, което можете да ми кажете. Има обаче и едно „но“.
- Слушам ви.
- Не бива да казвате на никого, че сте я виждали.
- Може ли да попитам защо?
- Защото книгата сее трупове.
- Охо. - Джонстън смушка книгата, като че ли я предизвикваше да покаже зъбите си. - Това е добро основание за дискретност. Може да се наложи да я разшия, за да разгледам празните страници.
- После ще можете ли да я зашиете отново?
Джонстън го погледна обидено и описа стаята с жест.
- Господин Паркър, според вас с какво се занимавам тук?
Морс бързичко вкара тялото на Били Оушън вътре и затвори вратата. Не положи големи усилия да го скрие; само го завлачи до дъното на коридора заедно с пликовете с храна. Никой нямаше да го намери до сутринта, а и тогава щяха да го открият само ако го търсят. Надяваше се, че това няма да стане, преди двамата с Куейл да бъдат готови. Почуди се дали да огледа сградата, но тя изглеждаше пуста и вмирисана, а изгнилите стъпала даже се бяха продънили. Нямаше смисъл да рискува да счупи крак на място, където току-що е зарязала труп. Излезе навън и като не забеляза признаци на интерес от околните сгради, качи се в колата си и потегли.
Но не обърна никакво внимание на сградата, от която беше излязла.
Ако го беше направила, може би щеше да забележи слабата светлина на един от прозорците и силуета, очертан зад завесите.
105
Холи събуди Даниел. Той престорено разтърка очи, но тя не беше сигурна, че е бил заспал.
- Искам да си приготвиш малко багаж - каза тя. - Ще отидем на хотел за няколко дни.
Даниел не попита защо, не възрази, само слезе като робот от леглото. Холи видя тъмните сенки под очите му и разбра, че не са се появили само за една безсънна нощ. Притесни се, че потънала в собствените си тревоги, не ги е забелязала по-рано.
Тя го притисна силно в обятията си.
- Миличък, какво има?
Очакваше всичко, но не и този отговор:
- Мамо, книжката с приказки е изчезнала.
106
Паркър стоеше пред овъглените останки на мустанга си. Нощният въздух смърдеше на сгорещен метал и стопена пластмаса, бензин и почерняла гума. По думите на един пожарникар от службата в Скарбъро Паркър имаше късмет, че отрядът е пристигнал, преди вятърът да отнесе пламъците към къщата. При все това източната стена беше обгорена, а няколко прозореца се бяха пръснали от високата температура и всичко вътре беше подгизнало от водата при гасенето на пожара. Стъкларят вече работеше на място. В момента Паркър даваше показания пред един патрулен полицай от Скарбъро, но нямаше какво друго да му каже, освен че няма идея как е пламнал огънят, тъй като по това време е бил някъде във въздуха между Синсинати и Бостън. Охранителните камери не показваха нищо, защото подпалвачът беше дошъл откъм гората, заобикаляйки инфрачервените лъчи, и беше успял да се скрие от камерите отпред и отзад на къщата.