Игра на духове [bg]

94.

Филип седеше коленичил на мръсния под в гаража. Ръцете му бяха вързани със свински опашки зад гърба му, а лявата половина на лицето му беше опръскана с кръвта и мозъка на Ластрейд. Неговите ръце също бяха вързани, но той бе живял твърде кратко, за да усети парещата болка в китките.

Филип беше затворил очи в очакване на изстрела, който щеше да сложи край и на неговия живот, но такъв не последва. Оттогава бяха минали часове. Никой не беше говорил с него, но бяха нахлузили памучен чувал върху главата му. Умираше от студ. Не можеше да спре да трепери. Коленете и гърбът го боляха, но беше жив.

Имаше надежда.

Унесе се. Мислеше за Майка. Когато задряма и понечи да падне, някой го удари по главата и го върна в изправено положение. Това беше изтезание.

Ала имаше надежда.

Чу приближаващи се стъпки и някой свали чувала от главата му. В гаража беше сумрачно и очите му бързо се приспособиха. Ластрейд още лежеше до него с лице към тавана, а на мястото на носа му зееше дупка.

Славен стоеше до Филип с двата сака с парите в краката си. Бръкна в единия, извади една пачка банкноти и я вдигна като мъртва риба. Дори я подуши и сбърчи нос от погнуса. После извади запалка „Зипо“ от джоба си, щракна я и поднесе пламъка към банкнотите. Изчака пламъкът да ги обхване и дори ги помаха във въздуха, за да се разгорят.

- Ей - продума тихо Филип. - Ей.

Банкнотите вече пламтяха с лек синкав оттенък.

- Нищо не струват - каза Славен. - Менте. Също като теб.

- Не знаех.

Чу зад гърба си други стъпки: този път тракане с токчета. Усети миризмата ѝ, преди да я види. Познаваше това ухание, откак се помнеше. Опита се да погледне през рамо, но до бузата му се допря дуло на пистолет, което върна главата му в изходно положение.

- Майко - каза той, когато тя най-после застана пред него. - Моля те, кажи му. Кажи му, че не съм знаел. Честна дума, не знаех.

Майка погледна детето си. Филип зарида.

- Не разбирам - изхлипа той.

- Скроили са ти номер - обясни меко тя на малкото момченце, което не разбираше защо го тормозят големите момчетии. - Предали са те на властите, за да ги заведеш при Славен и неговите хора, Славен да ги заведе при наркотиците, а наркотиците да ги заведат при терористите, или поне така са си мислили. Доста неприятности докара на всички.

- Щях да направя всички ни богати.

- Всички ни?

Усети го в гласа ѝ. Тя знаеше какво е намислил. Славен ѝ беше казал. Подла работа беше това: да изпортиш някого пред майка му.

Филип спря да плаче. Сълзите секнаха, като че ли някой бе завъртял кранчето наопаки.