Ръката на пророка [bg]

— Спокойно. Раймон — тихо каза Джейми и се обърна към Катлийн. — Бележките ти са в кутията, нали? Направо прочети превода.

— Прав си — отвърна тя. — Един момент да го намеря.

Остави кутията на земята, клекна и затършува сред отделните листове на светлината на автомобилните фарове. В същото време стрелна с поглед Камерън, без да изпуска от очи Тренкавел, който пък гневно се взираше в съпруга й. После за миг срещна погледа на Дейвид, но той бързо се извърна.

— Всички изгаряме от нетърпение — изсумтя Раймон. — Защо се бавите толкова?

— Ето го — прекъсна го Катлийн. — Това е преводът за две хиляди петдесет и шеста година и…

— Добре, по дяволите! — Тренкавел размаха оръжието. — Просто го прочетете!

Тя кимна, прокашля се и почна:

— „Тялото на Исус Назорей изнесоха от гробницата Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина и го пренесоха по море там где рона в дома си се влива положиха тялото му в пещера дълбоко в планина що името Тяло Божие носи хиляда двеста и петдесет лета след таз нощ във франкското кралство септимания ще узнае светът, че Исус не се е изправил от гроба, а е умрял е като всички люде…“ През девети век наричали Септимания днешния Лангедок — поясни Катлийн. — По онова време…

— Чакайте, професоре — обади се Раймон. — Монахът нарича планината, в която е погребан Христос, Тяло Божие, нали?

— Точно така — потвърди археоложката.

— Тяло Божие на латински с Corpus Dei — продължи французинът. — Аз съм от Лангедок и на местния диалект Corpus Dei се произнася като Corps Dien. Край моя дом, на другия бряг на река Сал, се издига планината Карду. Corps Dien… Карду… Corpus Dei… — Той се засмя. — Звучи сходно, нали? Когато се прибера, може да взема лопата и да проверя.

Тренкавел придоби замислен вид, започна нервно да се разхожда и да поглажда с пръсти цевта на револвера.

— Знаете ли — каза след малко, — сред моя народ имало… избраници, които знаели тази велика тайна… Един от най-святите им документи била карта на „нашето мистично съкровище“, както го наричали. — Раймон сви рамене. — Картата била изгубена след падането на Монсегюр, разбира се.

Катлийн присви очи.

— Дедите ви са били катари, така ли?

Все още поглаждайки цевта на револвера, Тренкавел кимна.

— Натъквала съм се на легенди за катарското съкровище, заровено някъде в лангедокските планини — каза тя. — Историците смятат, че става дума за злато и скъпоценности.

Французинът се усмихна, без да откъсва поглед от револвера.

— Е, съществуването и местонахождението на Христовия гроб в известен смисъл са имали парична стойност. През вековете Съкровището или Голямата тайна, както го наричали във Ватикана, давало на някои хора възможност да изнудват църковните власти за пари. Накрая в Рим им писнало и пратили кръстоносен поход срещу моя народ… Катарите били християни, обърнете внимание.