Червения вълк [bg]

— Опасявам се, че няма как да стане — отвръща сговорчиво прессекретарят. — Карина отсъства от града и ще се прибере късно довечера.

— Не е ли малко странно за един министър да си взема отпуск точно в деня преди внасянето на важен законопроект в парламента? — пита Аника като разтегля думите, все така загледана в тъмното кожено палто на Карина Бьорнлунд.

Отсреща се поколебават.

— Въпросът е от личен характер — казват откъм другата страна. — Извикаха я на спешна среща, която не може да отложи. Твърде неудачно съвпадение във времето — права сте. Карина бе силно притеснена, но се налага да отиде.

— Довечера се прибира, нали?

— Тя поне се надява да стане така.

Каква ще е тази среща, която принуждава един министър да зареже служебните си дела? Болен близък, житейски партньор, дете или родител? Среща в Люлео, която не може да пренебрегне, нещо, което има приоритет пред всичко останало.

Червения вълк.

Среща по повод завръщането на Дракона.

Пръстите я засърбяват, а по гръбнака се стича струйка пот.

— Благодаря ви — казва тя и затваря.

Отминава автобуса и наблюдава в огледалото за обратно виждане как Карина се качва в него. После пуска машината да мине край нея и я следва на стотина метра дистанция. Малко преди моста на Бергнес решава, че е дошло време да приближи.

Седиш си вътре, казва наум Аника, загледана в мръсното задно стъкло на автобуса. Упътила си се за някъде и не искаш никой да узнае, но ето че аз съм тук.

И ангелите подхващат нежна песен, провлечено и печално, зимен месец ледени кристали…

— Я млък! — изкрещява Аника, като се плясва с длан по челото и гласовете секват.

Следва автобуса през моста и влиза в замръзналия град, подминава панелени блокове, снежни преспи и замръзнали коли, завива на кръстовището при някаква бензиностанция.

Летищният автобус спира точно пред масивната фасада на хотел „Сити“. Натиска спирачката и се навежда напред, за да наблюдава слизащите пътници. Дъхът й замъглява предното стъкло и тя го бърше с ръкав.

Карина Бьорнлунд слиза предпоследна. Министърът на културата стъпва предпазливо върху заледения тротоар с черна кожена чанта в ръка. Аника е на ръба на белодробна хипервентилация.

Трябва ми книжен плик, казва си тя, но осъзнава, че няма такъв под ръка. Вместо това задържа дъха си и брои три пъти по десет, докато сърцебиенето й се нормализира.

Стъмва се, но залезът е също толкова бавен и постепенен, колкото е бил изгревът, а тя седи в колата и наблюдава Карина Бьорнлунд да мръзне на автобусната спирка, яко сложена, тъмнокоса жена в кожено палто и без шапка.

Червения вълк. Аника се мъчи да различи чертите на лицето й в сенките, привиждат й се две тревожни, печални очи.

Какво правиш тук?