Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Обзе го страх, когато я видя върху леглото. Изглеждаше толкова бледа и немощна, че сърцето му се сви от ужас. Не издържаше да я гледа така.
Тя бе неговата сила. Сърцето му. Душата му. Всичко добро в живота му.
Мисълта да я изгуби бе повече, отколкото можеше да понесе.
— Здравей, Грейси — каза Селена. — Как се чувстваш?
— Уморена съм, но иначе се чувствам страхотно.
Джулиън се приведе над нея и я целуна.
— Нуждаеш ли се от нещо?
— Имам абсолютно всичко, от което се нуждая — отвърна Грейс с грейнало лице.
Джулиън се усмихна.
— Е, къде са внуците ми? — обади се майка му.
— Взеха ги, за да ги претеглят — каза Грейс.
Точно в този миг две медицински сестри докараха количките, сравниха гривната на Грейс с тези на бебетата и тихичко излязоха.
Джулиън се отдели от Грейс само толкова, колкото му бе необходимо, за да вземе сина си на ръце. Грейс го бе дарила с много повече, отколкото някога бе очаквал. Много повече, отколкото заслужаваше.
— Това е Никлос Джеймс Алекзандър — с тези думи той подаде бебето на Афродита и взе дъщеричката си. — А това е Ванеса Ан Алекзандър.
И той постави момиченцето в другата ръка на майка си.
Афродита сведе поглед към внучката си и устните й потрепериха.
— Кръстили сте я на мен?
— И двамата го искахме — отвърна Грейс.
Сълзи се стичаха по лицето на Афродита, докато местеше поглед между двете дечица.
— Какви дарове съм ви приготвила само!
— Мамо! — рязко се обади Джулиън. — Моля те, никакви дарове. Просто им дай любовта си.
Афродита преглътна сълзите си и се разсмя.
— Е, добре. Но ми кажете, ако размислите.
Грейс гледаше как Джулиън милва главичката на малкия Никлос. Не й се вярваше, че е възможно, ала имаше чувството, че в този миг го обича дори повече от преди.
Всеки ден, прекаран с Джулиън, бе истинска благословия.
— О, между другото — подхвърли Селена, докато вземаше малката Ванеса от Афродита. — Вчера минах покрай книжарницата и Приап го нямаше. Преди няколко дни имаше пълнолуние. Кой иска да се обзаложим, че в момента той прави див, животински секс с някого?
Те се разсмяха.
Всички, освен Джулиън.
— Какво не е наред? — попита Грейс.
— Предполагам, че се чувствам малко гузен заради него.
— Гузен? — не можа да повярва на ушите си Селена. — Заради Приап?
Джулиън посочи децата и Грейс.
— Как бих могъл да питая неприязън към него? Без неговото проклятие никога нямаше да имам вас. Вярно, преживяването беше доста гадно, но в крайна сметка си струваше.
И те погледнаха очаквателно към Афродита.
— Какво? — невинно попита тя. — Не ми казвайте, че искате да го освободя още сега? Нали решихме, че когато си научи урока…
Селена поклати глава.
— Горкият стар чичо Приап — каза тя на Ванеса с ласкав глас. — Но той беше много, много непослушен.
Една сестра отвори вратата и се поколеба на прага.
— Ъъъ, доктор Алекзандър — обърна се тя към Джулиън, — отвън има двама души, които твърдят, че са ваши роднини. Те… ъъъ… — тя понижи глас и заговори съвсем тихо. — Те са рокери.
— Здрасти, Джулиън — обади се Ерос иззад сестрата. — Кажи на този цербер, че може да влезем, та и ние да се попрехласваме пред децата ти.
Джулиън се разсмя.
— Всичко е наред, Триш — увери той медицинската сестра. — Това е брат ми.
Ерос направи физиономия на сестрата и двамата с Психея влязоха в стаята.
— Напомнете ми да й спретна една магийка, преди да си тръгна — каза той, когато Триш затвори вратата.
Джулиън повдигна вежди.
— Трябва ли отново да ти конфискувам лъка?
Ерос направи неприличен жест и взе Ванеса от ръцете на Селена.
— Охо, каква малка разбивачка на сърца ще стане от теб. Бас държа, че момчетата ще тичат подире ти на тълпи.
Джулиън пребледня и се обърна към Афродита.
— Мамо, май все пак ще те помоля за един дар.
Афродита го погледна обнадеждено.
— Ще помолиш ли Хефест да изработи един пояс на целомъдрието за Ванеса?
— Джулиън! — ахна Грейс през смях.
— Няма да го носи много дълго. Само трийсет-четирийсет години.
Грейс извъртя очи.
— Добре, че имаш мен — каза тя на момиченцето в ръцете на Ерос. — Защото татко ви е голям сухар.
Джулиън дръзко повдигна вежди.