Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Джулиън нежно стисна ръката й.
— Ще ме потърсиш, ако имаш нужда от нещо, нали? — попита тя.
— Ще го правя дори когато не ми трябва нищо.
Афродита поднесе ръката му към устните си и я целуна, като местеше поглед между Джулиън и Грейс.
— Искам шест внучета. Най-малко.
— Хей! — каза Грейс, измъквайки една диплома от кутията. — Дали сте му докторска степен по древна история? От Харвард?
Афродита кимна.
— Вътре има и една по древни езици и култура — при тези думи тя погледна към Джулиън. — Не бях сигурна с какво искаш да се занимаваш, затова ще те оставя сам да избереш.
— Наистина ли можем да ги използваме? — попита Грейс.
— Абсолютно. Ако поровиш още малко, ще откриеш академични справки.
Грейс ги намери и бързо ги прегледа.
— Хей, не е честно! Тук има само отлични оценки.
— Разбира се! — възмути се Афродита. — Моят син не върши нищо посредствено.
Тя се усмихна.
— Не си губих времето с брачно свидетелство. Реших, че ще предпочетете сами да се погрижите за това. А щом Джулиън си избере фамилия, тя автоматично ще се появи върху документите в кутията.
Афродита разрови купчинката листа и извади малка спестовна книжка.
— Между другото, обърнах парите, които притежаваше в Македония, в съвременна валута.
Грейс отвори книжката и ахна.
— Мили Боже! Та ти си неприлично богат!
Джулиън се разсмя.
— Нали ти казах, че ме биваше в битките.
Афродита протегна ръка и книгата, която толкова дълго бе държала Джулиън като пленник между кориците си, изникна от нищото.
— Реших, че сигурно ще искаш да я прибереш на сигурно място. Джулиън зяпна.
— Даваш ми власт над Приап?
Афродита сви рамене.
— Той те уби. Не мога да допусна да му се размине безнаказано. Все някога ще му върна свободата. Ако е послушен.
На Грейс почти й дожаля за Приап.
Почти.
Афродита се наведе и целуна Джулиън по бузата.
— Винаги съм те обичала. Просто не знаех как да го покажа.
Джулиън кимна.
— Предполагам, че така става, когато майка ти е богиня. Не можеш да очакваш празненства за рождения ден и домашно приготвени гозби.
— Вярно е, но пък в замяна ти дадох други дарове, които приятелката ти май доста харесва.
— И като заговорихме за това — намеси се Грейс, осенена от внезапна мисъл. — Можем ли да обуздаем онзи дар, който привлича жените като магнит?
Афродита я погледна развеселено.
— Дете, я го виж! Коя жена с всичкия си не би поискала да го има в леглото си? Ще трябва да ги ослепя до една или пък да направя него дебел и плешив.
— Няма нужда. Все някак ще се справя.
— Така си и помислих.
И с тези думи Афродита изчезна.
Джулиън обви ръце около раменете на Грейс и отново я притегли към себе си.
— Боли ли те от тази нощ?
— Не, защо?
— Защото възнамерявам да правим любов цял ден.
Грейс го гризна по брадичката.
— Ммм, звучи страхотно.
Той я целуна, ала изведнъж се отдръпна.
— Почакай малко.
Грейс сбърчи чело, когато той стана от леглото с книгата в ръка, изхвърли я в коридора и затвори вратата.
— Какво беше това? — попита Грейс.
Джулиън се върна до леглото с типичната си ленива походка, която разпали огън в тялото на Грейс и я остави без дъх. Той се покатери в леглото като гъвкав, гол звяр и прокара сладострастен поглед по нея.
— Докато е вътре, Приап чува всичко, което казваме. А лично аз не държа да ме слуша, докато правя това.
Грейс ахна, когато той я обърна на една страна.
— Нито пък това — с тези думи Джулиън пъхна ръка между бедрата й и започна да я измъчва безмилостно с чувствения си допир, като в същото време се долепи до гърба й. — А най-вече не искам да чуе това.
И той зарови лице в шията й, като в същото време разтвори краката й с една ръка и потъна дълбоко в нея.
Грейс простена от удоволствие.
— Чаках те цели две хилядолетия, Грейс Алекзандър — прошепна той в ухото й. — И ти си заслужаваш всяка една секунда.
Епилог
Една година по-късно
Джулиън отвори вратата на болничната стая. Следван от майка си и от Селена, той прекрачи прага съвсем тихичко, за да не обезпокои Грейс, в случай че си почива.