Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Дишайки накъсано, той сведе поглед към лицето й, опивайки се от усещането на тялото й, така топло и тясно около неговата мъжественост. Плъзна ръка по нейната и взе пръстите й в своите.
— Причинявам ли ти болка?
— Не — отвърна тя с топли, искрени очи и като поднесе ръката му към устните си, я целуна. — Любовта ти никога не може да ме нарани.
— Ако го направя, кажи ми и веднага ще спра.
Ръцете и краката й се обвиха около него.
— Тръгни си, преди да е съмнало и ще те открия дори накрай света, за да те накарам да ми платиш.
Джулиън се разсмя. Изобщо не се съмняваше в това.
Грейс плъзна език по врата му, наслаждавайки се на това как допирът й го караше да трепери. Той бавно се отдръпна, измъчвайки я със своята твърдост, а после отново потъна в нея, така дълбоко, че Грейс усети тласъка му с цялото си тяло. Тя рязко си пое дъх, наслаждавайки се на начина, по който той я изпълваше. На гъвкавото му, силно тяло, притиснато в нейното.
Затворила очи, тя се опиваше от близостта на напрегнатите му мускули. Обви крака около неговите и с удоволствие усети как косъмчетата по краката му я гъделичкат.
Никога досега не си бе представяла, че може да изпитва нещо подобно. Любовта й към него изпълваше цялото й същество. Джулиън й принадлежеше. Дори ако след това той я напуснеше, щеше да й остане този миг на върховно блаженство, споделен с него.
Грейс прокара ръце по гърба му и надолу към бедрата му, подтиквайки го да не спира.
Джулиън прехапа устни, когато тя заби нокти в гърба му. Как можеха две толкова малки ръце да притежават силата да го прекършат?
Той не знаеше, както не знаеше и защо тя го обича.
Знаеше само, че е безкрайно благодарен за това.
— Погледни ме, Грейс — каза той и отново проникна дълбоко в нея. — Искам да видя очите ти.
Грейс вдигна поглед и видя, че очите му са премрежени. Безмерната му наслада от нейната близост се усещаше в накъсаното му дишане, четеше се по изражението, с което той потъваше в нея, само за да се отдръпне отново миг по-късно.
Грейс чувстваше как мускулите на корема му ту се свиваха, ту се разпускаха и като повдигна бедра нагоре, тя се сля с неговия поривист ритъм, тласък след тласък. Никога не бе вярвала, че може да изпита нещо подобно на екстаза, с който той я изпълваше, когато се плъзваше между бедрата й, докато в същото време я целуваше страстно.
А когато не можеше да издържа повече, хиляди спазми на върховна наслада разтърсиха тялото й.
— О, Джулиън! — изкрещя тя, а гръбнакът й се изви в дъга. — О, да!
Той потъна в нея чак до основата си и замръзна така, обгърнат от пулсиращата й мекота.
Когато Грейс отвори очи, първото, което видя, бе дяволитата му усмивка и прекрасните му трапчинки.
— Хареса ти, нали? — попита той и завъртя бедра, дарявайки я с една разтърсваща милувка дълбоко в нея.
Грейс трябваше да повика на помощ цялата си сила, за да не простене.
— Биваше.
— Биваше? — повтори Джулиън през смях. — Явно ще трябва да опитам отново.
И той я претърколи, внимателно, за да не излезе случайно от нея.
Грейс изстена, когато се озова отгоре му, а Джулиън протегна ръка и дръпна панделката в средата на нощничката й. Тънкият плат се отвори, разкривайки гърдите й.
Неподправеният екстаз, изписал се по лицето му, бе по-прекрасен дори от усещането на мъжествеността му вътре в нея. Грейс се усмихна и леко се надигна, а после се отпусна върху него, поемайки го още по-дълбоко в себе си.
— Харесва ти, нали? — попита тя, усетила го да потръпва под нея.
— Биваше — отвърна той, ала дрезгавият му накъсан глас говореше друго.
Грейс се разсмя, а Джулиън повдигна бедра, навлизайки дълбоко в нея.
Грейс изстена от удоволствие, когато гладката му твърдост я изпълни. Искаше още. Искаше да види лицето му, когато той достигнеше върха. Искаше да почувства, че го е дарила с онова, което не бе изпитвал от хилядолетия насам.
— Знаеш ли, ако не забавим темпото, докато съмне и двамата ще сме капнали — каза той.
— Няма значение.
— Може да боли мъничко.
Тя го погали с тялото си.
— Е, и?
— В такъв случай… — Джулиън плъзна ръце по корема й, през влажните й къдрици, докато не откри онова, което се криеше под тях.
Грейс прехапа устни, когато пръстите му се заиграха с нея, в съвършен синхрон с ритъма на бедрата му. Все по-бързо и по-бързо, по-настойчиво и по-дълбоко.