Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Грейс се втурна към него.
Джулиън захвърли оръжията си настрани, сграбчи я в прегръдките си и я завъртя.
— Ти си жив! Нали? — поиска да се увери тя.
— Жив съм.
Грейс се отпусна в обятията му и той бавно я свали надолу, така че да може да впие устни в нейните, а доспехите му милваха всеки сантиметър от тялото й.
Някой в стаята се прокашля.
— Прощавай, Джулиън — проговори Атина, когато видя, че той няма намерение да пусне Грейс. — Предстои ти да направиш избор. Искаш ли да те изпратя у дома или не?
Грейс потрепери.
Джулиън сведе очи към нея и я погледна изпитателно, а после нежно прокара ръка по бузата й, наслаждавайки се на допира на кожата й.
— През всички столетия на живота ми съм познал един-единствен дом.
Грейс прехапа устни, очите й плувнаха в сълзи. Щеше да я изостави. Мили Боже, дано само успееше някак да преживее болката от загубата му.
Джулиън се наведе и я целуна по челото.
— И той е при Грейс — каза той в косата й. — Стига тя да ме иска.
Облекчението я заля с такава мощ, че й се прииска да крещи и да се смее едновременно, ала най-много от всичко жадуваше завинаги да остане в прегръдките му.
— Хм — каза тя с престорена нехайност. — И аз не знам, Джулиън. Ти заемаш повече от половината легло. А и тези отвратителни боксерки, които носиш. Как я мислиш тази? Ако се върнеш с мен, те ще трябва да изхвърчат. И никакви дънки нощем — ужасно ми жулят краката.
Джулиън се засмя.
— Не се тревожи. За онова, което съм намислил, голотата е най-подходяща.
Грейс също се разсмя и той взе лицето й в шепи.
Когато се опита да я целуне, тя дяволито се дръпна.
— Между другото, това твоите доспехи ли са?
Джулиън сбърчи вежди.
— Да, или поне някога бяха мои.
— Може ли да ги задържим?
— Стига да искаш. Защо?
— Защото, бейби — отвърна Грейс и плъзна поглед по страхотното му тяло, — в тях изглеждаш адски секси. Само те са достатъчни, за да ти осигурят секс по пет-шест пъти на ден.
Атина и Афродита се разсмяха.
Лумна ярка светлина и те се озоваха обратно в спалнята на Грейс, в абсолютно същия вид, както преди появата на Приап.
— Хей! — престорено раздразнено каза Грейс. — Къде са доспехите?
Те начаса се появиха в ъгъла, заедно с шлема, меча и шита му.
— Доволна ли си сега? — попита Джулиън и я притегли върху гърдите си.
— Повече, отколкото думите могат да опишат.
Джулиън повдигна глава и я дари с целувка, която я разтърси до пръстите на краката. Грейс простена от топлината на устните му. От усещането на тялото му под нейното.
Никога нямаше да го пусне.
— Между другото…
Джулиън изсумтя и като откъсна устни от Грейс, побърза да метне един чаршаф върху двамата.
Грейс го придърпа чак до брадичката си.
— Атина! — подразнено каза Джулиън. — Непрекъснато ли смяташ да ни прекъсваш?
Без капка смущение, Атина се приближи до леглото. В ръцете си държеше голяма златна кутия.
— Забравих нещо.
— Какво? — недоволно попитаха Джулиън и Грейс в един глас.
Преди тя да успее да отговори, в стаята се появи Афродита.
— Аз ще се погрижа — каза тя на Атина и взе кутията от ръцете й.
Атина изчезна, а Афродита постави кутията до Джулиън и я отвори.
— Щом ще оставаш, ще имаш нужда от няколко неща. Акт за раждане, паспорт, зелена карта…
Афродита се намръщи.
— Не, почакай. Това няма да ти трябва — при тези думи тя погледна към Грейс. — Нали?
— Точно така, госпожо.
Афродита се усмихна, а зелената карта се изпари.
— Тук има и шофьорска книжка, но ако ми позволиш да ти дам един майчински съвет, лично аз бих оставила шофирането на Грейс. Не се засягай, ама теб хич не те бива — Афродита въздъхна. — Жалко, че нямахме бог за това, но какво да се прави.
С тези думи тя затвори кутията и им я подаде.
— Ето, по-късно може да прегледате какво има вътре.
И понечи да си тръгне, ала Джулиън я улови за ръката.
— Благодаря ти, майко. За всичко.
С плувнали в сълзи очи, Афродита го помилва по ръката.
— Толкова съжалявам, че не научих навреме за децата ти, за да мога да ги спася. Нямаш представа как скърбя, че разбрах чак след като те вече бяха отишли при Танатос.