Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Не я докосвай, жалко нищожество. Не си достоен дори обувките й да избършеш!
Гласът на Джулиън накара сърцето на Грейс да забие от радост. Тя повдигна глава от възглавниците и го видя да стои насред стаята. Само по дънки, той стискаше меча и щита си в ръце.
— Но как? — възнегодува Приап и скочи от леглото.
Зла усмивка пробяга по лицето на Джулиън.
— Проклятието е развалено. Силите ми се завръщат. Вече мога да открия и призова всеки от вас.
— Не! — изкрещя Приап и в миг доспехи покриха тялото му.
Грейс опита да се съпротивлява срещу силата, която не й позволяваше да помръдне, докато Приап, грабнал меча и щита, които висяха над главата й, се нахвърли върху Джулиън.
Като омагьосана, Грейс гледаше как брат се бие с брата.
Никога досега не бе виждала подобно нещо. Като в някакъв изящен, ала смъртоносен танц, Джулиън отбиваше страховитите удари на Приап и на свой ред замахваше. Двубоят бе толкова ожесточен, че подът и леглото започнаха да се тресат.
Нищо чудно, че името на Джулиън се бе превърнало в легенда.
Ала след няколко минути той се олюля и свали щита си.
— Какво има? — ехидно подхвърли Приап и използва своя щит, за да го оттласне назад. — О, забравих. Проклятието може и да е вдигнато, ала ти все още си твърде изтощен. Ще са ти необходими дни, докато напълно възвърнеш силите си.
Джулиън тръсна глава и отново вдигна щита си.
— Нямам нужда от цялата си сила, за да те надвия.
— Дръзки думи, братко — изсмя се Приап и стовари меча си върху щита му.
Двамата отново се вкопчиха в битка и Грейс затаи дъх.
И тогава, тъкмо когато бе сигурна, че Джулиън ще победи, Приап го подлъга да замахне твърде силно и начаса заби меча си в незащитения стомах на Джулиън.
— Не! — изпищя Грейс, когато Джулиън изпусна оръжието си. С изкривено от изумление лице, той залитна и се опита да отстъпи назад, ала не можа да стигне далеч с меча на Приап, потънал дълбоко в тялото му.
— Отново си смъртен — изсмя се Приап подигравателно и завъртя острието в раната.
После вдигна крак и с все сила изрита брат си назад.
Джулиън се олюля и рухна на земята. Щитът се изплъзна между пръстите му и издрънча на пода.
Ухилен широко, Приап застана над него.
— Може и да си неуязвим за оръжията на простосмъртните, ала тези на боговете със сигурност могат да те убият.
Невидимата сила, която сковаваше Грейс, я пусна и тя се хвърли към мястото, където лежеше Джулиън, облян в кръв. Дишането му бе накъсано и плитко, тялото му потръпваше конвулсивно. Грейс с ужас видя грозната рана, зейнала върху голия му корем.
— Не! — изхлипа тя неудържимо и взе главата му в скута си.
— Скъпата ми Грейс — с усилие изрече той и вдигна окървавена ръка, за да я помилва по бузата.
Грейс избърса кръвта, която се процеждаше от устните му.
— Не ме оставяй, Джулиън!
Той потръпна от болка и отпусна ръка, борейки се за въздух.
— Не плачи за мен, Грейс. Не го заслужавам.
— Как може да го кажеш!
Джулиън поклати глава и взе ръката й в своята.
— Ти си моето спасение, Грейс. Без теб никога нямаше да позная любовта — той преглътна мъчително и сложи ръката й върху сърцето си. — И никога нямаше отново да открия себе си.
Грейс видя как светлината в очите му гасне.
— Не! — изкрещя тя и притисна главата му до гърдите си. — Не, не, не! Не може да умреш! Не и по този начин! Чуваш ли ме, Джулиън! Не ме оставяй! Моля те, не си отивай! Моля те!
Раздирана от нечовешка болка, тя ридаеше със сълзи, които извираха от дъното на душата й.
— Не!
Отчаян писък разтърси стаята и накара Приап да пребледнее.
Отекна гръм, лумна ослепителна бяла светлина и Афродита изникна пред Грейс. С неописуема агония тя сведе поглед към студеното, бледо лице на Джулиън.
Когато вдигна очи към Приап, в тях се четеше изумление и ярост.
— Какво си сторил? — попита тя.
— Беше честен двубой, майко. Аз или той. Нямах избор.
От устните на Афродита се откъсна вик на болка, дошъл от дълбините на душата й.
— Навлякох си гнева на Зевс и на Мойрите, за да му дам свободата. За кого, в името на Хадес, се мислиш, че си позволяваш подобно нещо! — Афродита го гледаше така, сякаш й се повдигаше от него. — Та той беше твой брат!