Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Чак тогава даде знак за влизане в кораба. Зарадва се на свистенето и допира на въздуха, който нахлу в шлюза с отварянето на вътрешната врата. Хладината и течението щяха да отнемат топлината от скафандъра много по-бързо, отколкото изчакването. Може би си въобразяваше, но веднага почувства ефекта. Действителен или не, съветникът искрено му се зарадва.
— Сваляй скафандъра, Янов, и го остави тук! — каза той.
— Ако нямаш нищо против — обади се Пелорат, — бих искал преди всичко да взема един душ.
— Не преди всичко. Подозирам, че най-напред, преди дори да си изпразниш мехура, ще трябва да поговориш с Блис.
Геянката, разбира се, ги чакаше и на лицето й бе изписана загриженост. Иззад нея надничаше Фалъм, стиснала здраво с две ръце лявата й длан.
— Какво стана? — строго попита Блис. — Какво правите?
— Предпазваме се от инфекция — отвърна Тривайз. — Ще включа ултравиолетовото облъчване, така че си сложете тъмните очила. И не се бавете.
Когато към стенното осветление се прибави и ултравиолетът, Тривайз съблече влажните си дрехи една по една и ги изтръска, обръщайки ги от всички страни.
— Просто предпазна мярка — поясни той. — Янов, ти направи същото. Блис, трябва да сваля всичко от себе си. Ако това ще те притесни, иди в съседната стая.
— Нито ще ме притесни, нито ще ме накара да се чувствам неловко. Имам отлична представа как изглеждаш и картината с положителност няма да ми покаже нищо ново — отвърна младата жена. — Но за каква инфекция говорите?
— Дреболия, която, ако бъде оставена сама на себе си, би могла да причини големи вреди на човечеството — рече Тривайз, умишлено придавайки си безразличен вид.
68
Всичко приключи. Ултравиолетовата светлина си свърши работата. Официално, според сложните филми с информация и инструкции, които бяха получили заедно с „Далечната звезда“, когато Тривайз за първи път се качи на борда на звездолета, тя бе предназначена именно за дезинфекция. Съветникът обаче подозираше, че винаги съществува изкушението да бъде използвана и за добиване на тен от онези, които произхождат от светове, където той е на мода. Както и да се използваше обаче, ултравиолетовата светлина си беше дезинфекцираща.
Извел кораба в космоса, Тривайз заманеврира колкото е възможно по-близо до слънцето на Мелпомения, без то да им причинява дискомфорт, като обръщаше звездолета към него от всички страни, за да е сигурен, че е окъпал с ултравиолетовите лъчи цялата му повърхност.
Накрая прибраха двата изоставени в шлюза скафандъра и ги прегледаха внимателно.
— И всичко това — рече Блис недоумяващо — заради някакъв мъх? Нали така каза, Тривайз? Мъх?
— Наричам го с тази дума, защото прилича на мъх — отвърна съветникът. — Не съм ботаник. Мога само да добавя, че е наситено зелен и вирее дори при наличието на съвсем слаба светлинна енергия.
— Защо при съвсем слаба?
— Мъхът е чувствителен към ултравиолета и не е в състояние да оцелее на пряка светлина. Спорите му са навсякъде и израства в закътани ъгли, в пукнатините на скулптурите, по дъното на конструкциите, като се храни с енергията от разпръснати фотони светлина там, където има източник на въглероден двуокис.
— Разбирам, че го смяташ за опасен — каза Блис.
— Напълно възможно е. Ако когато влязохме, с нас или покрай нас се бяха промъкнали спори, тук щяха да намерят обилна светлина без вредния за тях ултравиолет. Както и предостатъчно вода и безкраен резерв от въглероден двуокис.
— Само 0,03 процента от нашата атмосфера — вметна геянката.
— За тях е предостатъчно. И четири процента във въздуха, който издишваме. Какво би станало, ако спорите поникнат в ноздрите или по кожата ни? Ако разложат и развалят храната ни? Ами ако произвеждат токсини, които са смъртоносни за нас? Дори да се постараем да ги изтребим, но няколко все пак останат живи, те могат, като ги пренесем на друг свят, да го заразят и оттам да се разнесат на още и още планети. Кой знае какви поразии биха направили.
Блис поклати глава.
— Не е задължително животът да е опасен само защото е различен. Ти си твърде много склонен да убиваш.
— Сега вече говори Гея — рече Тривайз с ирония.
— Естествено, но, надявам се, говори смислено. Мъхът е приспособен към условията на този свят. Тъкмо затова усвоява малки количества светлина, а при по-големи загива, използва случайните струйки въглероден двуокис, докато обилието му може да го унищожи. Сигурно не е способен да вирее на друг свят освен на Мелпомения.