Изгубеният град

„лишените от вечен живот”, както ги наричаш?

Въпросът изненада Емил.

- Разбира се - отвърна той след кратко колебание. - Лоялността на Себастиан ще му спечели

място в пантеона. Ще ме последваш ли, стари приятелю?

Едрият мъж отвори уста да отговори, но не каза нищо. Беше доловил колебанието в гласа на

Емил и в очите му се четеше объркване.

Остин използва моментът на колебание и продължи:

- Не разчитай на вечен живот, Себастиан. Майката на Емил не те иска на семейните снимки.

- Лъже! - бързо рече Емил.

- Защо ми е да лъжа? Шефът ти ще ме убие, каквото и да кажа. Мадам Фошар ми сподели

още на карнавала, че е наредила на Емил да се отърве от теб. И двамата знаем, че той я слуша

за всичко.

На безучастното лице на Себастиан се изписа съмнение. Емил видя, че губи контрол над

ситуацията.

- Застреляй го в ръцете и краката! - излая той. - Но гледай да не го убиеш. Искам да ме моли

за смъртта си!

Себастиан не помръдна.

Емил изруга, грабна оръжието от ръката му и го насочи към коляното на Остин.

- Скоро ще ти се стори, че животът ти е прекалено дълъг!

Идеята на Остин да настрои Себастиан срещу Емил му спечели малко време, но накрая все пак

се провали,

както и очакваше. Връзката между господаря и слу гата беше твърде силна, за да се разтрогне

от някакво си съмнение. Остин се стегна, за да посрещне прони-зителната болка. Но вместо

изстрел, чу силно свисте-не от коридора пред ледената пещера. В помещението нахлу горещ

облак пара.

Емил инстинктивно се обърна по посока на шума. Остин скочи към него и заби юмрук право в

диафрагмата му. Краката на Фошар се подкосиха и той изпусна оръжието.

Себастиан видя, че нападат господаря, и се опита да хване Остин за врата. Вместо да се

дръпне, Кърт се хвърли право срещу него, а юмрукът му го уцели с всичка сила под

брадичката. Когато Себастиан се сгърчи от удара, Кърт го блъсна настрани и побягна през

гъстата пара.

- Кърт, насам! - изкрещя Дзавала.

Той стоеше в прохода и държеше срязания край на шланга с гореща вода. Като видя Остин,

Дзавала пусна маркуча, хвана приятеля си за ръка и го поведе през облака от пара. Зад гърба

си чуваха разярените викове на Емил.

В прохода отекнаха изстрели. Остин и Дзавала се спуснаха бързо по стълбата, а над главите им

засвис-тяха куршуми. Чули пукотевицата, от фургона наиз-скочиха и останалите хора на Фошар

и подгониха Остин и Дзавала. Щом двамата успяха да влязат в тунела, Джо се обърна и стреля,

за да даде на преследвачите им тема за размисъл. Все още куцаше, но успяваше да бяга с

широки крачки, оттласквайки се със здравия си крак. Стигнаха до вратата, която по-рано

Себастиан беше взривил. Метнаха се през нея секунда преди да ги засипе град от куршуми.

Остин претърси джобовете си за картата, но не я намери. Сети се, че я остави в „Ситроена”.

Трябваше да се върнат при Фифи. Представи си мислено системата от тунели. Надяваше се и