Освобождението на Атлантида

Преди няколко дни бе дошла при тях и ги бе помолила да й помогнат да заровят чехъла и да извършат възпоменание на майка й, само те тримата. Кийли плака заедно с Елени, докато слагаха цветя на могилата и казаха последно сбогом към мама и тате, които са на небето. Дори и Джъстис пророни няколко сълзи. Каза на Елени, че един истински воин никога не трябва да се страхува да покаже чувствата си и отдава почит на майка си със сълзите си. Кийли се надяваше, че церемонията ще успокои душата на детето и тя ще започне да се лекува.

- Алехандро все още се обучава като водач на отряда на Гватемала, който ще пази тази част от страната - каза Джъстис. - Ще се върне след седмица-две, но ние ще сме приключили дотогава.

- Аларик? Какво каза след като провери съзнанието ти? - мисълта все още я караше да трепери, но предполагаше, че е по-добре от нещата, които са й се случвали като дете. Една кратка сесия срещу години на психоанализа и лекарства.

Джъстис повдигна рамене.

- Не може да ме разбере. Двойствеността на душата ми е много странна за него. Мисля, че ще ме остави на мира.

Тя го прегърна.

- На мен ми звучи като перфектното решение. Като говорим за решения, готов ли си?

Джъстис се поколеба, след това кимна.

- Да. Няма да съм по-готов от сега.

Кийли погледна през долината, срещна погледа на сеньор Хектор и му кимна. Изглеждаше мрачен, но също й кимна. Бяха на място.

Хванати ръка за ръка Кийли и Джъстис влязоха в храма и отидоха до спиращия дъха стенопис. Въпреки, че го бяха виждали хиляди пъти все още будеше благоговение и възхита у тях.

- Тези хора, живяли пред толкова години, са създали нещо така хубаво в едно от зданията, дало начало на цивилизацията им - каза Кийли. - Това едновременно ме удивява и смирява.

- Изчакай и ще си още по-удивена като видиш останалата част от Атлантида - отвърна й Джъстис и се ухили до уши.- Ще разтърси света ти.

Тя се засмя в отговор.

- Винаги трябва да развалиш настроението ми, нали така? Както и да е, ти разтърси света ми.

Стана сериозна и посочи един процеп в стенописа, точно в центъра на окото на една от рибите.

- Това е. Разкопах достатъчно, за да можеш да използваш силите си над водата и внимателно да го изкараш от там.

- Не мога да повярвам, че Хектор се съгласи. Или че Аларик и Конлан приеха забавянето.

- Хектор ни е длъжник - отвърна тя. - Без теб те никога повече нямаше да правят разкопки в този район. Да не говорим какъв длъжник ти е Аларик.

Джъстис призова водата и тя се появи мигновено, като много внимателно с лекотата на хирург разряза процепа. Чакаха няколко минути, които изглеждаха ужасно дълги, но бляскава светлина се появи зад разреза.

Тя събра двете си ръце, на които отново бе сложила ръкавици, под отвора. Първо се стече вода, а след това се появи сапфир с големината на топче за голф, който блестеше ярко като пълната луна.