Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- За какво беше всичко това? - попита той Алехандро, който вече не беше себе си. -Изпитание ли беше? След години вярна служба, ме подлагаш на тест, с което излагаш жена ми и тези невинни на огромна опасност.
- НЕ АЗ ГИ ИЗЛОЖИХ НА ОПАСНОСТ, НО ТИ ТРЯБВАШЕ ДА ГИ ЗАЩИТИШ. ЯРОСТТА НА ПОСЕЙДОН Е МОЙ И АЗ РЕШАВАМ НА КОГО ДА ГО ДАМ ИЛИ ДА СИ ГО ВЗЕМА ОБРАТНО. НА ВСЕКИ ПЕТСТОТИН ГОДИНИ ОПРЕДЕЛЯМ КОЙ ТРЯБВА ДА ГО ПРИТЕЖАВА И МУ ГО ДАРЯВАМ.
Гласът на бога на моретата бе арогантен и заповеднически отвъд всякакви граници. Кийли предположи, че с привилегията да си бог на моретата идваше и това му поведение.
- Благодаря - не знаеше, дали й беше позволено да говори с Посейдон, но трябваше да го направи. - Благодаря, че спаси живота му.
- ТИ МУ ВЪРНА ЖИВОТА ОБРАТНО, Д-Р КИЙЛИ МАКДЪРМЪТ ОТ ОХАЙО. АЗ ПРОСТО ИЗЛЕКУВАХ НЯКОЛКО РАНИ.
Посейдон вдигна ръката на Алехандро и погледна надолу към тялото му.
- ТОЗИ Е СИЛЕН. НЯМА ДА ИМАМ НИЩО ПРОТИВ ТАКЪВ КАТО НЕГО ДА ПРЕМИНЕ В РЕДИЦИТЕ НА ВОИНИТЕ НА ПОСЕЙДОН - каза той, а на Кийли й беше много странно да го следи и слуша. Едва не се засмя, но реши, че ако го направи може да се сметне за богохулство.
- ДОСТАТЪЧНО. ТРЯБВА ДА ВЪРВЯ - обяви Посейдон. - НО ПРЕДИ ТОВА, ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ ЕДНО ПОСЛЕДНО НЕЩО.
Посегна с ръката на Алехандро и докосна лицето на Елени.
- ЩЕ ПОРАСНЕШ И ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В МЪДРА ЖЕНА, МАЛКАТА, СЪВЕТНИК НА КРАЛЕ. НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ.
Елени се засмя и изръкопляска.
- Мога ли да си играя с вас и делфините, сеньор бог на моретата?
Смехът на Посейдон зазвъня във въздуха.
- НЕПРЕМЕННО, МАЛКАТА, НЕПРЕМЕННО.
Алехандро се препъна, огледа се наоколо с див поглед и вдигна пушката си.
- Какво? Какво се случи? Къде е той?
Джъстис стисна ръката на Кийли.
- Сега ще си починем, а после се захващаме за работа.
- Работа ли? - попита го, изобщо си нямаше и представа за какво говореше той.
- Звездата, Кийли. Трябва да намерим Звездата на Артемида и да я върнем обратно в Атлантида.
- Звездата - повтори Кийли. - Знаеш ли, бях забравила за нея.
От храма се чуха дълбоки гласове и всички реагираха инстинктивно като посегнаха към оръжията си. Когато Конлан, Вен и Аларик излязоха през входа, бяха приветствани от няколко пушки и един меч.
Кийли се засмя като си спомни едно друго изненадващо посрещане. Обратът си беше честа игра.
- Мислехме да ви се притечем на помощ - каза развеселено Вен. - Но виждам, че държите нещата под контрол.
Алехандро, чиято пушка бе насочена към главата на Конлан се обърна към Джъстис:
- Познаваш ли тези мъже или да предложа още една размяна?
Джъстис се засмя.
- Не, приятелю. Тези мъже са... моето семейство.
Аларик ги огледа с присвити очи.
- Мисля, че тук са се случили много повече неща, отколкото виждаме в момента.
Конлан наклони глава.
- Май си прав. Някой ще ни каже ли какво, по дяволите е станало тук?
Кийли и Джъстис се спогледаха и започнаха да се смеят като пълни идиоти, а атлантите ги гледаха сякаш са се побъркали.
- Ще ви разкажа историята за Сан Бартоло и лигата на необикновено свирепите вампири -каза Джъстис на братята си и Аларик, след като можеше да говори. - Ще хапнем, ще си починем и ще поговорим. И след това ще се върнем тук и ще намерим Звездата.
- Звездата на Артемида е тук? Ще я намерим веднага! - заповяда Аларик.
- Джъстис почти умря - отвърна му рязко Кийли. - Звездата е била в безопасност, скрита зад тази скала през последните няколко хиляди години. Няма да й се случи нищо за една нощ.
Аларик понечи да отговори, но Конлан вдигна ръка.
- Не, тя има право. Мисля, че ще се радвам да хапна с брат си и жена му.
Джъстис стисна челюст, страстна емоция светеше в очите му, но Вен вдигна ръка и подигравателно протестира.
- Мамка му, братко, не трябваше да я наричаш неговата жена.
Кийли надигна глава, целуна челюстта на Джъстис и се усмихна на Вен.
- Добре, де. Предавам се. След като самият бог на моретата ме нарече жената на Джъстис, реших да се примиря с това.
Воинът й хвърли поглед, изпълнен с толкова силна любов и примирение, че коленете й се подкосиха. Поглед показващ, че тя му принадлежеше, че тя бе неговият дом.
- Ми амара, ти си моя и аз съм твой. Завинаги.
- Завинаги - каза тя.
И след това държейки Елени, двамата поведоха останалите към храната и почивката.
Епилог
Сан Бартоло, две седмици по-късно
Кийли излезе от храма, обляна в топлите слънчеви лъчи и се засмя, когато видя Джъстис и Елени да играят в долината. Нейният голям, корав воин ставаше толкова мекушав що се отнасяше до това дете.