Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
Напусна района на Махоун Бей без никакви проблеми и подкара на север.
Телефонът в джоба му завибрира. Извади го и погледна дисплея. Беше Хейл. Точно навреме, за да си изяснят отношенията веднъж и завинаги.
Включи апарата, разказа на капитана какво се е случило и добави:
– Карбонел отново те излъга. Тук имаше и друг човек. Според Уайът името му е Котън Малоун. Решително е от другия отбор. Уайът намекна, че работи за правителството. Аз не мога да поема отговорност за всичко, което
– Разбирам те – тихо рече Хейл.
Това беше ново. Обикновено този човек не признаваше нещо друго освен успехите.
– Карбонел е лъжкиня – горчиво добави Хейл. – Продължава да си играе с нас. Ти се оказа прав. Вече започвам да се питам дали изобщо има нещо вярно в твърденията ѝ за шифъра.
– Може би има – отвърна Нокс. – Уайът каза да ти предам, че можеш да купиш липсващите страници в мига, в който се добере до тях. Много настояваше да ти предам тези думи.
– Значи трябва да се надяваме на един ренегат, когото Карбонел явно ненавижда – недоволно отбеляза Хейл.
– В хода на операцията загубихме двама моряци – не забрави да го информира Нокс.
– За съжаление проблемите ни не свършват – въздъхна капитанът и му разказа за Шърли Кейзър и евентуалния провал в дома ѝ.
– Карбонел ни използва, капитан Хейл – реши да рискува Нокс. – Тя усложнява един и бездруго сложен проблем. Кълнеше се, че за това място знаят само тя и Уайът, но тук изведнъж се появи и този Котън Малоун. Тя ли го е изпратила? И ако не е, кой друг знае за този остров, по дяволите? Колко други лъжи ще изскочат наяве? До каква степен ще рискуваме?
Мълчанието от другата страна беше доказателство, че Хейл се е замислил върху тези въпроси.
– Съгласен съм с теб, че тази жена трябва да си плати – обади се най-сетне Хейл.
Отлично! Нейната смърт щеше да погребе и всичките му грешки. И той най-сетне щеше да се върне там, откъдето беше тръгнал.
– Но първо трябва да разбереш дали имаме проблем във Вирджиния – добави Хейл. – Трябва да съм наясно. А после имаш разрешението ми да се справиш с НРА както намериш за добре.
Най-после свобода на действие!
Нокс приключи разговора и се насочи към самолета. Вече беше проверил метеорологичната обстановка и получи разрешение за излитане. Тук нямаше контролна кула, тъй като излитанията и кацанията се управляваха от Халифакс. Натисна механизма за спускане на подвижната стълбичка и се качи в просторната кабина на реактивния самолет.
– Не пали осветлението! – заповяда хладен женски глас.
Нокс замръзна на място. Очите му безпомощно огледаха кабината. Три от кожените кресла бяха заети от тъмни фигури, очертани от слабата външна светлина на пистата.
Гласът му беше до болка познат. Андреа Карбонел.
– Както виждаш, този път не съм сама – добави тя. – Затова бъди добро момче и затвори вратата след себе си.
Касиопея седеше в пътническото отделение на транспортния хеликоптер на Военновъздушните сили, който излетя от Вирджиния за Северна Каролина. Едуин Дейвис бе заел мястото до нея. Няколко седмици по-рано той беше поръчал подробно спътниково заснемане на района, който владееше Общността. Щатското бюро за разследване на Северна Каролина беше предоставило на Сикрет Сървис малък катер, който ги чакаше на южния бряг на река Памлико. От там щяха да се насочат към имението на Хейл, намиращо се на северния бряг. Решиха на първо време да не ползват услугите на местните правоохранителни органи, защото нямаха представа докъде се простираше влиянието на Общността.
Наближаваше полунощ. Новината за стрелбата в къщата на Кейзър щеше да бъде отразена от местната преса във Фредериксбърг най-рано на следващия ден сутринта. Това осигуряваше на Касиопея няколко часа свобода на действие – разбира се, при условие че нямаше други свидетели на инцидента.
Беше сигурна, че именията на Общността се намират под електронен контрол, защото камерите предлагаха далеч по-надеждна защита от живата охрана. За съжаление Дейвис не разполагаше с почти никаква информация за онова, което я очакваше на земята. Току-що бяха получили сведения за силна буря в района – нещо, което може би щеше да ѝ предложи допълнително прикритие. Агентите на Сикрет Сървис, които наблюдаваха Поу Айланд, докладваха, че вече час там цари пълна тишина.
Какво ли правеше Котън? Тя не можеше да се отърве от мисълта, че е попаднал в беда.
Уайът гледаше втренчено Малоун, който бавно се изправяше на крака. Слава богу, че се беше свестил преди него и бе открил някакво фенерче – очевидно собственост на Малоун, което беше оцеляло при падането.