Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
Мъжът се стрелна към него и го събори върху купчина отломки. Малоун усети остра болка в дясната ръка. Пръстите му се разтвориха и изпуснаха пистолета.
Касиопея последва агента в ярко осветената къща на Шърли Кейзър. Двамата прекосиха входното фоайе и кухнята и се озоваваха в малко работно пространство, от което започваше къс коридор към мокрото помещение и гаража. То беше оборудвано с вградено в стената бюро с гранитен плот, върху който бяха подредени компютър, принтер и безжичен модем, листа, моливи, писалки и други канцеларски пособия.
– Влязохме, за да демонтираме камерата на горния етаж, която беше свързана с домашния интернет – поясни агентът. – И попаднахме на това…. – Той посочи компютъра.
Касиопея се приведе над екрана, на който с големи букви беше изписано ЧАРТЪРИ "ГОЛДИН".
Краткият рекламен текст гласеше, че компанията предлага чартърни полети от Ричмънд до различни дестинации по Източното крайбрежие.
– Проверката установи, че Кейзър си е запазила място за един от днешните полети и преди няколко часа е заминала – каза агентът.
– Закъде?
– Летище Пит Грийнвил в Северна Каролина.
Страх прониза сърцето ѝ. Нямаше представа къде точно се намира Бат, но беше сигурна, че не е много далеч от Грийнвил.
Уайът най-сетне успя да хване Котън Малоун. Беше следил движението му през руините с помощта на очилата за нощно виждане, които му даваха решително предимство. Видял, че противникът му се насочва към залата, той бързо зае позиция в комина на огромната пещ. Останалото свърши самият Малоун, който се изправи на правоъгълната площадка, точно под него.
Сега пръстите му се сключиха около гърлото на Малоун. Вкопчени един в друг, двамата се затъркаляха по пода, докато се блъснаха в друга купчина отломки.
Юмрукът му потъна в ребрата на врага в областта на бъбреците. Малоун се изпъна като струна, но не отслаби хватката си. Удари го още веднъж, по-силно. Малоун се извъртя странично и скочи на крака. Уайът го последва. Започнаха да се въртят в кръг с протегнати ръце и стегнати мускули.
– Сега сме само ти и аз – изсъска Уайът.
Касиопея остана в кухнята, а агентът на Сикрет Сървис отиде да доведе Едуин Дейвис. Постъпката на Шърли Кейзър можеше да провали всичко. Какво си въобразяваше тази жена, по дяволите? Мъжът, с когото имаше отношения, беше пират до мозъка на костите, който мислеше единствено за собственото сц оцеляване. За него не бе никакъв проблем да убие измамилата го любовница Дейвис се появи. Лицето му беше загрижено. Явно вече си беше дал сметка за неблагоприятния развой на събитията.
– Летището в Грийнвил е най-близкото до Бат – мрачно обяви той. – Тази жена трябва да е превъртяла!
– Аз тръгвам! – отсече Касиопея.
– Не съм сигурен, че ще ти го позволя.
– Можеш да ме забъркаш в интригите на Белия дом, но не позволяваш да си свърша работата, така ли?
– Проблемът в Белия дом е от частен характер. Но този не е такъв. Освен това те няма във ведомостите.
– Точно затова трябва да замина. Между другото при последните бъркотии около Даниълс също ме нямаше във ведомостите. – Усети, че мъжът насреща се колебае, и бързо добави: – Дай ми няколко часа. Ако дотогава не се свържа с теб, изпращай Сикрет Сървис.
Той обмисли чутото и бавно кимна.
– Добре, права си. Това е най-добрият ход.
– А какво става с Котън? Онова обаждане преди малко беше свързано с него, нали?
– Да. Агентите се намират на няколко километра от острова, но разполагат с телескопични прибори за нощно виждане. Преди няколко минути от северния бряг е потеглила моторница. С нея е пътувал само един човек, който се е насочил на север. Оживената престрелка в крепостта постепенно е стихнала.
– Какво мислиш да правиш?
– Нищо – отвърна Дейвис. – Ще отпусна на Котън времето, за което помоли.
66.
Малоун се стрелна напред, но Уайът пъргаво отскочи встрани, мина му в гръб и блъсна главата му в камъка. Зрението на Котън се замъгли. Гърлото му пресъхна, прилоша му. Уайът го пусна и отстъпи назад. В ръката му проблесна пистолет.
Малоун се надигна на коляно. Главата му болезнено пулсираше. Разтърка удареното място и направи опит да се изправи.
– Вероятно си даваш сметка, че нагоре по веригата знаят къде се намираме ние двамата в момента – промълви той.
– Давай да приключваме! – извика Уайът, захвърли оръжието и сви пръстите си в юмруци.