Шифърът на Джеферсън

– Можем да проверим.

Малоун вдигна глава към дупката, от която бяха паднали. Нямаше начин да се покатерят обратно. Разстоянието беше поне десет метра, а влажните стени бяха почти отвесни и хлъзгави, без никакви издутини.

Ами тогава да проверим. Какво друго ни остава?

– След теб – подхвърли гласно той.

Хейл реши да подремне. Нямаше как да излязат в открито море при тази буря. Вече се беше разпоредил да скрият извън чертите на имението взетата под наем кола на Кейзър. Все още нямаше връзка с двамата служители, които беше изпратил в дома ѝ. Това можеше да означава само две неща – или бяха мъртви, или бяха ги заловили. Но ако бяха ги заловили, силите на реда вече щяха да са тук.

Той излезе от затвора и тръгна към електромобила. Миг по-късно се включи алармената система. Очите му се насочиха към тъмните дървета, зад които беше къщата. Светлина не се виждаше никъде. От сградата на затвора изскочи мъж и бързо зашляпа към него.

– В имението са проникнали неканени гости, капитан Хейл! – изкрещя той, опитвайки се да надвие воя на бурята.

Касиопея чу сирените, последвани от острото потракване на автоматично оръжие. Какво ставаше? Тя скочи от лодката и я завърза за близкия стълб. После извади пистолета си и хукна към брега.

Хейл се втурна обратно. Беше чул далечната стрелба – един обезпокоителен тътен в самотната крепост. Вдигна телефона във фоайето и се свърза с охраната.

– Десет души са проникнали в северния периметър на имението – докладва дежурният. – Сензорите за движение са ги засекли, а после и видеокамерите.

– Какви са? Полиция, ФБР?

– Нямаме информация. Но те са тук и си пробиват път със стрелба. Не ми приличат на полицаи. Прекъснали са електрозахранването на пристана и в главната сграда.

Хейл веднага разбра за какво става въпрос. НРА. Андреа Карбонел. Кой друг?

Нокс изгаряше от нетърпение да напусне Нова Скотия, но Карбонел и двамата ѝ спътници явно не бързаха. Затова реши да прояви търпение и седна на едно от свободните кресла.

– Откри ли онова, за което дойде? – попита Карбонел.

Нокс нямаше никакво намерение да отговаря на подобни въпроси.

– Двама от хората ми бяха убити в крепостта! А в момента твоят човек Уайът се стреля с някакъв тип на име Котън Малоун. Ти ли го изпрати?

– Малоун е тук? – вдигна вежди Карбонел. – Интересно. Той работи за Белия дом.

Нокс изведнъж разбра причините за появата на тази жена.

– Дошла си да прибереш онова, което съм намерил, а? – подхвърли той. – Изобщо не си имала намерение да предадеш ключа за шифъра на капитаните.

– Трябват ми двете липсващи страници! – отсече Карбонел.

– Май все още не включваш – въздъхна Нокс. – Общността не е твой враг, но явно правиш всичко възможно да я превърнеш в такъв.

– Твоята Общност е силно радиоактивна. В момента всички са се обединили срещу нея – ЦРУ, АНС, Белият дом Тези думи никак не му харесаха.

– Трябва да се върнем на острова – каза Карбонел.

– Не, аз си тръгвам.

– Никъде няма да ходиш.

Какво ли означаваше това?

– Докато ние с теб си приказваме, любимата ти Общност е обект на масирано нападение.

– По твоя заповед?

Тя кимна.

– Стигнах до решението да освободя Стефани Нел. Какво значение има, че в хода на този процес Хейл или някой от капитаните могат да бъдат убити? Би било добре за всички ни, нали?

Рамото ѝ леко помръдна. В ръката ѝ се появи пистолет.

– Стигаме и до втората причина, която ме доведе тук Разнесе се тихо пропукване. Нещо прониза гърдите му.

Усети остра болка. Секунда по-късно светът се превърна в мрак.