Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
– Шърли, трябва да си дадеш сметка, че се намираме в необичайна ситуация. Аз направих онова, което бях длъжен. В момента и ти правиш всичко възможно да се защитиш.
Касиопея понечи да спори с Едуин Дейвис, но бързо се отказа. Нямаше друг избор, освен да се довери на неговите инстинкти и тези на Котън.
Но имаше и друг проблем.
– Трябва да се свържем с Кейзър – отсече тя.
– Не съм сигурен, че е възможно – поклати глава Дейвис. – Как да го направим? Може би да я потърсим по телефона?
– Не ние. Друг ще го направи.
Дейвис моментално я разбра, извади телефона си и набра някакъв номер.
Хейл чакаше отговор. Шърли очевидно се замисли върху последните му думи.
– Ти ме използва – въздъхна най-после тя.
Нов порив на вятър и дъжд разтърси стените на къщата. Тя се стресна. А той се възползва от момента и стовари юмрук в лицето ѝ.
Касиопея слушаше Дейвис, който информираше Полин Даниълс за постъпката на Шърли Кейзър.
– Не мога да повярвам, че е отишла там! – възкликна Първата дама.
Разговорът се водеше от дневната на Шърли, като преди това двамата бяха помолили агентите да напуснат къщата.
– Тя се чувства ужасно! – добави Полин. – Бясна е от начина, по който този човек я е използвал. Но в никакъв случай не биваше да отива там!
За съжаление имаше и друг проблем. Новините за стрелбата в района щяха да стигнат до местните медии. Което означаваше, че Хейл веднага щеше да разбере каква съдба е сполетяла хората му и щеше да си даде сметка, че Кейзър се превръща в бреме за него.
– Обади ѝ се, Полин – рече Дейвис. – Още сега. Нека видим дали ще ти вдигне.
– Задръж така.
– Няма начин да държим под похлупак случилото се тук преди малко – шепнешком го предупреди Касиопея.
– Знам. Часовникът отброява времето на Шърли Кейзър.
– Не отговаря, Едуин – прозвуча в мембраната гласът на Полин Даниълс. – Включва се гласовата ѝ поща. Но аз не посмях да ѝ оставя съобщение.
– Добре, време е да тръгваме – отвърна Дейвис.
Касиопея долови притеснението в гласа му.
– Едуин, аз не исках да Дейвис прекъсна разговора.
– Беше грубо – отбеляза Касиопея.
– Тя нямаше да хареса онова, което щях да ѝ кажа – въздъхна той. – В даден момент всеки от нас трябва да осъзнае, че е правил глупави грешки и да престане да ги прави. – Замълча за миг, после добави: – В това число и аз самият
– Животът на тази жена е в опасност – твърдо рече тя. – Искам да ме прехвърлиш там по най-бързия начин.
Дейвис не възрази.
Хейл слезе от леглото. Кейзър лежеше в несвяст. Ръката го болеше. Дали не беше счупил лицевата ѝ кост? Издърпа пистолета от пръстите ѝ и провери пълнителя. Следващият патрон действително се оказа в цевта.
Умът му напрегнато работеше. Дали бяха хванали хората му в къщата на Кейзър? Трябваше да разбере, и то веднага. Нямаше връзка с Нокс, който по всяка вероятност все още се намираше на Поу Айланд.
Той посегна към халата си, захвърлен на близкия стол.
Часовникът до леглото показваше 9:35 ч. Вечерта. Придърпа телефона и натисна бутона за вътрешна връзка. Секретарят му вдигна на второто позвъняване.
– Незабавно изпрати двама души в спалнята ми. Имаме нов обитател за нашия затвор.
68.
Нова Скотия
10:20 ч.
Малоун отвори очи. Цялото тяло го болеше. Лежеше по гръб. Погледът му се насочи нагоре към дупката в прогнилите дъски, през която бяха пропаднали. Предпазливо раздвижи крайниците си и с облекчение установи, че счупвания липсват. Прокрадващите се през дупката лунни лъчи бяха достатъчни, за да изчисли височината на падането – около десетина метра. За щастие върху парчета изгнило дърво, които бяха смекчили удара в твърдата скала.
Околните стени меко блестяха на лунната светлина. Доказателство, че бяха влажни. До ушите му достигна грохотът на прибоя, в ноздрите го удари вонята на птичи изпражнения.
Но къде бе Уайът?
Той бавно се надигна. В очите му блесна ослепителна светлина. Източникът ѝ беше съвсем близо, на няколко метра от него. Малоун вдигна длан пред очите си. Светлината се отмести от лицето му. В отблясъците се очерта фигурата на Уайът с фенерче в ръка.
Нокс безпрепятствено се добра до частното летище южно от Халифакс, където се беше приземил самолетът на "Хейл Ентърпрайсиз". То обслужваше предимно богати туристи, които можеха да си позволят лукса да притежават частен самолет.