Звярът

— Аз имам разрешително. — Трой извади пропуск. — Всичко е наред.

— Той е от отдела за разследване на местопрестъпления — обясни Бил.

— И трябва да прибера малко оборудване, така че имам нужното позволение. Ще те помоля само да не докосваш нищо и да не правиш снимки, става ли?

— Абсолютно. — Джо отпусна ръка, дала си сметка, че бе на път да се закълне с длан на сърцето.

Трой ги поведе напред, разрязвайки лепенката с джобно ножче, преди да пъхне картата си в един електронен катинар на колдуелската полиция.

— Гледайте къде стъпвате — предупреди ги, докато отваряше вратата и палеше осветлението.

Неголямото преддверие беше застлано с двуцветен килим: кремав по краищата и кално сивкаво-кафяв там, където някога бяха стъпвали работни ботуши. По стените имаше вертикални сиви струйки, където таванът беше протекъл. Миришеше на нещо средно между мухлясал хляб и потни чорапи.

И прясна мед.

Докато вървяха напред, тримата бяха принудени да прескачат пробити кутии с боя, инструменти и няколко кофи с мазилка, което навеждаше на мисълта, че някогашните собственици, а може би банката, която бе придобила мястото, се бяха опитали да го ремонтират, но се бяха отказали, когато се бе оказало прекалено скъпо.

Имаше два офиса, рецепция, унисекс тоалетна и две стоманени врати, до които от закачалки висяха прашасали предпазни каски.

— Да минем оттук. По-лесно е.

Трой пое наляво, отвеждайки ги до трета, доста по-тясна врата, която отвори и се отдръпна настрани, за да им направи път. Когато се озоваха от другата страна, натисна не ключ за осветление, а нещо, което приличаше на кутия с бушони.

Със силен пукот огромни панели по тавана обляха със светлина подобното на пещера производствено помещение, празно, ако не се брояха скобите, заковани за пода, и големите мазни петна по цимента, издаващи къде се бяха намирали машините някога.

— Клането е станало ето тук.

Джо повдигна вежди. О, да, определено това бе мястото, помисли си при вида на локвите съсирена кръв, някога — яркочервена, а сега — покафеняваща с времето. Тук-таме имаше още контейнери с мазилка и когато се приближи, за да разгледа по-добре, тя затисна устата си с ръка и преглътна мъчително.

— Досущ като във фермата — подхвърли Бил, докато обикаляше наоколо.

— Като коя ферма? — попита Джо, клатейки глава при вида на следите от кръвопролитието. — Господи, било е толкова брутално.

— Не си ли спомняш… преди близо две години? Съвсем същата сцена, но с десетократно повече кръв.

— Никакви тела — обади се Трой. — Отново.

— Колко души са загинали тук според вас? — попита Джо.

— Десет. Може би дванадесет? — Трой коленичи до поредица от размазани кървави петна… сякаш някой се беше опитал да избяга, но се беше подхлъзнал и бе паднал. — Няма как да сме сигурни. Това място бе обявено за продан преди година-две. Банката престана да използва охранителни камери преди пет месеца, когато мълния ги извади от строя по време на една пролетна буря. Нямаме нищо.