Звярът

Което беше горе-долу толкова професионално, колкото и несъзнателният й опит да откара детето в имението, онази първа нощ, след смъртта на майка му.

Истината беше, че по някое време през последните дни в сърцето й беше настъпила промяна и тя бе започнала да мисли, че…

— Госпожице Лус?

Мери се надигна, изписквайки.

— О, Бити. Здравей, как си?

Момиченцето отстъпи назад от прага.

— Не исках да те уплаша.

— Няма нищо. Тъкмо се канех да се кача да те видя.

— Може ли да вляза?

— Заповядай.

Бити затвори внимателно вратата, така че да не вдигне никакъв шум, и Мери се зачуди дали бе резултат от това, че толкова дълго бе трябвало да стъпва на пръсти около баща си. Тази вечер бе прибрала косата си на висока опашка и бе облякла син пуловер над роклята, която носеше преди две нощи. Беше обула другия си чифт обувки, онези, които бяха кафяви и стигаха до глезените.

— Трябва да ти кажа нещо.

Мери посочи стола срещу себе си.

— Седни.

Когато Бити го направи, Мери избута стола си иззад бюрото, така че сега двете седяха една срещу друга, без нищо между тях. След това кръстоса крака и сплете пръсти.

Бити мълчеше, а очите й обхождаха стените на кабинета. Нямаше кой знае какво за гледане, само няколко рисунки на някои от другите деца и карта на езерото Джордж, която Мери беше закачила, защото й напомняше за летата, когато беше малка.

Не се учуди, когато очите на Бити се спряха върху кутията с урната на Аналай.

— Каквото и да е, Бити, ще се справим с него.

— Майка ми излъга — избъбри то. — Не съм на девет години. А на тринайсет.

Мери много внимаваше да не покаже никаква изненада.

— Ами добре. Това не е проблем. Наистина.

Бити я погледна.

— Боеше се, че не съм достатъчно малка… че има някаква възрастова граница за престоя тук или в клиниката на лечителя. Каза ми, че се притеснява да не ни разделят.

— Можеш да живееш тук до преобразяването си, Бити. Не е проблем.

— Избра най-младата възраст, за която мислеше, че бих могла да мина.

— Всичко е наред, уверявам те.

Бити сведе очи към ръцете си.

— Наистина съжалявам. Именно затова тя ми каза да не говоря много и да си играя с куклата. Не искаше да се издам.

Мери се облегна назад и пое голяма глътка въздух. Сега, като се замислеше, всичко си идваше на мястото. Женските вампири получаваха периода си на нужда на всеки десет години. Майката на Бити чакаше дете, когато дойдоха в „Убежището“, а бременността при вампирите обикновено траеше осемнайсет месеца. Така че Аналай трябва да е забременяла, когато Бити е била на около единайсет години. А не на седем.

Онова, което я тревожеше обаче, бе колко дребничко бе момичето. То имаше нормално тегло за осем или деветгодишно дете, но не и за тринадесетгодишно… дори вземайки предвид, че младите вампири израстваха най-много по време на преобразяването си.

— Наистина съжалявам — повтори Бити и наведе глава.

— Моля те, недей да се чувстваш виновна. Разбирам те. Просто ми се иска да бяхме знаели, за да успокоим майка ти.