Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
— Ала ти невинаги правиш онова, което е редно, нали?
— Не — измърка тя. — Това възбужда ли те?
— Със сигурност възбуди теб преди две вечери. Добре се позабавлява с братовчедите ми.
— Но ти не взе участие.
— Не бях в настроение.
— Ами тази вечер?
Асейл демонстративно плъзна поглед по лицето й. А после отметна дългата й черна коса назад.
— Може би.
— Какво ще е нужно, за да получиш настроение?
Тя изви тялото си, притискайки се в него и Асейл се престори, че го намира за пленително, затваряйки очи и прехапвайки долната си устна. В действителност? Все едно му се умилкваше куче.
— Къде е Троу? — попита.
— Ревнуваш ли?
— Разбира се. Всъщност, измъчван съм от ярост.
— Лъжеш.
— Винаги. — Усмихна се и се наведе към устата й, прокарвайки вампирските си зъби по долната й устна. — Е, къде е той?
— Защо те е грижа?
— Харесвам тройките.
Смехът, изтръгнал се от нея, беше дрезгав и пълен с обещание, към което той не проявяваше никакъв интерес. Онова, за което наистина го беше грижа, бе да проникне в мазето й… имаше предвид буквално, не преносно. Макар че ако трябваше да я изчука, за да се добере дотам, щеше да го направи.
Предишната нощ очевидно не беше искала той да обикаля наоколо. Което го караше да се пита дали не крие нещо.
— Уви, Троу не е вкъщи тази вечер. — Тя се обърна в ръцете му и притисна дупето си в таза му. — Самичка съм.
— Къде е?
Тя го погледна пронизващо през рамо.
— Защо толкова се интересуваш от него?
— Имам апетити, които ти не си в състояние да задоволиш, миличка. Колкото и привлекателно да е онова, което имаш да предложиш.
— Тогава защо не повикаме братовчедите ти? — Тя отново започна да се отърква в него. — Бих искала да ги приема отново.
— Не се съвкупявам с кръвните си роднини. Но ако ти искаш?
— Те наистина знаят как да изпълнят една жена. А може би аз съм твърде много за един мъж.
Съмнявам се, помисли си Асейл. Но да повика братовчедите си беше добра идея.
Все така обвил ръка около нея, той я обърна с лице към себе си, извади телефона си и частица от секундата по-късно откъм предната част на имението долетя дискретен звън.
— Искай и ще ти се даде — промълви, докато я целуваше настойчиво, а после се отдръпна от нея, побутвайки я към изхода. — Сама отвори. Посрещни ги подобаващо.
Тя побърза да излезе, като се кискаше, сякаш й харесваше да й казват какво да прави. Ако беше опитал да се разпорежда със своята прекрасна крадла по този начин? Тя щеше да го кастрира и да си направи обици от топките му.
Парене в средата на гърдите му го накара да посегне към шишенцето с кокаин във вътрешния джоб на дизайнерското си сако, ала като никога, не пристрастеността към наркотиците тласкаше ръката му.
Допълнителната доза накара главата му да бръмне, но това щеше да му помогне.
Тази вечер го чакаше сериозна работа.
— Добре, къде си, къде си…
Докато навлизаше все по-навътре в доста западналата индустриална част на Колдуел, Джо се наведе напред и избърса с ръкава на якето си запотеното предно стъкло на фолксвагена си. Би могла да включи устройството против запотяване на стъклата, но проклетото нещо не работеше.
— Ще ми трябва още един месец, преди да мога да платя за него — измърмори тя. — А дотогава ще се задушавам.
Мислите й се върнаха към обвиненията на Бил за това кои бяха родителите й и тя се засмя. Е, да, принципните позиции бяха достойни за възхищение. Но рядко плащаха сметките… или пък поправяха разваленото парно, което миришеше така, сякаш нещо гори, всеки път щом го включиш.
Но пък нощем човек спеше по-добре.
Когато телефонът й се раззвъня, тя го грабна, погледна екрана и го метна обратно на седалката. Имаше си други неща, за които да се тревожи, освен исканията на Браянт в извънработно време. Освен това беше оставила дрехите му, които беше взела от химическото чистене точно там, където й беше казал — на предната му тераса.
— Ето че пристигнахме.
Фаровете й осветиха дълга, едноетажна постройка с плосък покрив и сива метална облицовка. Навлезе в празния паркинг и подкара към необозначения й вход. Когато стигна до стъклените врати и знака с името на фабриката, почернено с няколко слоя боя, натисна спирачките, угаси двигателя и слезе.
Цялото място беше заградено с жълта полицейска лента — крехка бариера, която се развяваше на вятъра, а на вратата беше лепната думата МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Очевидно бе, че наскоро тук бе имало сериозен трафик на крака — в листата и отломките беше проправена пътека от стъпки и оборудване, влачено и търкаляно по земята.