Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Смърт заради смъртта
Смърт заради смъртта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смърт заради смъртта

Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:

Самоубийство с класически веществени доказателства: празна ампула от цианид, предсмъртно писмо с неясни самопризнания за вина. Вина, идваща от безкрайността. И карта на Москва с нарисувани елипси на знака за безкрайност, които се пресичат в точка, с която е означен голям научноизследователски институт. Има ли връзка това със смъртта на човек от института? А с трите покушения срещу майор Каменская? Загадката е ново предизвикателство за крехката Анастасия, решила най-сетне да сложи ред в живота си…
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 134
Перейти на страницу:

И в единия, и в другия случай се връща при Лисаков. Работният ден е свършил, утре е празник, милицията със сигурност няма да дойде — и те са живи хора, иска им се да си починат. Отравя Лисаков и си тръгва, като оставя на видно място второто писмо — въпрос на минути. За целта е нужно точно толкова време, колкото е нужно на Лисаков, за да кипне чайника и да поднесе чая.

Милицията ще намери отровената Шитова и написаното от Лисаков (без никакво съмнение от Лисаков: хартията, отпечатъците от пръсти, принтерът, подписът — всичко е негово) писмо, с което той я предупреждава за посещението си. А после ще намерят мъртвия Лисаков, който не е издържал товара от извършените злодеяния и се е простил с живота. Е, и естествено писмото, с което си признава убийствата на Галактионов и Шитова. Отпечатъците от пръсти, хартията, принтерът, подписът — за всичко бе помислил.

Най-важното е самоубилият се Лисаков да не бъде намерен, преди Шитова да умре. Вярно, такова нещо може да се случи, ако сега не я намери вкъщи и се върне при Гена, за да го убие, а трупът му бъде открит, преди Шитова да се прибере и да изпие отровения чай. От гледна точка на вероятността такова нещо може да се случи, но животът е друго нещо. Утре е празник, милицията няма да работи, от Лисаков може да започнат да се интересуват не по-рано от четвъртък сутринта. Разбира се, не го подозират в нещо сериозно, това е напълно очевидно. Ако го подозираха в убийството на Галактионов и имаха улики, по никакъв начин не биха го оставили вкъщи, въпреки че килиите сега са препълнени и нямат къде да държат хората. Разправят, че адвокатът на Лисаков е намерил отнякъде и е внесъл за него колосална гаранция. Толкова пари, че Генадий не би посмял да мръдне, защото ако избяга, сумата ще влезе в държавната хазна, тъй че онези, които са я дали, ще открият беглеца и под земята. Виж ти, умен човек е измислил гаранциите. Не е нужно да пазиш престъпника и да харчиш за това държавни пари, а избяга ли — този, който е дал парите, ще си го намери, без никакво съмнение.

И тъй, милицията спи спокойно и не се интересува от Лисаков чак до четвъртък. През това време Шитова трябва да умре. Трябва. Трябва.

Той звънна и с облекчение чу отвътре забързани стъпки.

— Кой е? — попита Шитова.

— Казвам се Лисаков — много високо, дори по-високо, отколкото трябваше, каза той с надеждата някой от съседите да го чуе. — Генадий Иванович Лисаков. Бях у вас заедно с Александър Владимирович точно когато ви откараха в болницата. Помните ли ме?

— Какво искате? — попита Шитова, без да отваря вратата.

— Разбирате ли, взех от Александър Владимирович пари назаем, за три месеца. И сега не знам на кого да ги върна. Съпругата му, меко казано, не ме обича, та си помислих, че може би ще е по-добре да ги дам на вас. Бяхте много близки…

Вратата широко се отвори, но вместо ефектната брюнетка Шитова, на прага застана слабичката, невзрачна блондинка, която той вече неведнъж бе виждал и в Института, и на „Петровка“.

— Влезте, Павел Николаевич — гостоприемно се усмихна тя. — Очаквахме ви.

Той се втурна назад, към стълбището, но яките ръце на неколцина кой знае откъде взели се мъже веднага го сграбчиха.

* * *

Беше вече почти седем вечерта, когато Вадим Бойцов изведнъж разбра, че е глупак. Просто така, неочаквано, буквално за миг го разбра. Така и не бе пораснал, откак за пръв път си бе помислил, че момичетата сами измислят правилата и пак те ги нарушават, ето защо е невъзможно да си имаш работа с тях. Основната му грешка, която го преследва още от онези юношески години, е била опитът му да обобщи всички представителки на женския пол, да намери някаква единна характеристика, която да му дава ключ към всяка от тях, да му позволява да ги разбира и да контактува с тях. Ако навреме бе срещнал някой мъдър човек, той щеше да обясни на Вадим, че всички момичета наистина са почти еднакви (но само почти), защото всички горе-долу по един и същ начин (но само горе-долу) изживяват процеса на порастване и социализация. Децата и юношите по много неща (но не във всичко) си приличат, но възрастните хора са абсолютно различни. Не можем да ги обобщаваме, като се стараем да намерим единна характеристика и да изведем единна закономерност. Към всеки възрастен трябва да се намери отделен ключ. Индивидуален.

Грешката на Вадим Бойцов беше, че той се бе опитвал да разбере жените изобщо и като не бе успял, бе започнал да се страхува от тях, защото бе решил, че по природа е неспособен да ги разбере. Когато животът го срещна с Анастасия Каменская, той неочаквано разбра, че жените не си приличат помежду си — също както и мъжете. А днес той се запозна с едно чудесно момиче и започна като глупак да го вписва в игрите, които бяха си играли с него зрелите, опитни кокетки. Да, какъв глупак излезе! Не я попита дори за името й.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)