Черната вдовица [bg]

След като си взеха душ и се облякоха, поеха надолу към фоайето, за да се възползват от безплатната закуска. Сафия нямаше апетит. Нито пък Натали. Тя изпи три чаши кафе, за да се поразсъни, и се насили да изяде кофичка кисело мляко. Ресторантът беше пълен с туристи, а двама добре облечени мъже приличаха на хора в командировка. Единият от тях не можеше да откъсне очи от Сафия. Другият гледаше новините по телевизията. Известен телевизионен водещ предаваше на живо от десния долен ъгъл на екрана. Американският и френският президент се бяха настанили пред камината в Овалния кабинет. Американският президент говореше. Френският не изглеждаше доволен.

— Какво казва? — попита Сафия.

— Трябвало да работят с техните приятели и съюзници в Близкия изток, за да победят ИДИЛ.

— Той сериозно ли говори?

— Нашият президент като че ли не мисли така.

Сафия срещна погледа на вече не толкова тайния си обожател в другия край на ресторанта. И веднага извърна очи.

— Този защо ме зяпа?

— Смята те за привлекателна.

— Сигурна ли си, че е само това?

Натали кимна.

— Досадно е.

— Знам.

— Иска ми се да мога да си сложа хиджаба.

— Няма да помогне.

— Защо?

— Защото пак ще си хубава. — Натали изгреба последното кисело мляко от дъното на пластмасовата кофичка. — Наистина трябва да хапнеш нещо.

— Защо?

Натали нямаше отговор.

— Къде ще ходим тази сутрин? — попита тя.

— На пазар.

— От какво имаме нужда?

— От дрехи.

— Аз имам.

— Трябват ни хубави дрехи.

Сафия погледна към телевизионния екран, където прессекретарят на Белия дом извеждаше репортерите от Овалния кабинет. След това стана и без да каже нищо, излезе от ресторанта. Натали я следваше на няколко крачки, а дамската ѝ чанта бе на дясното рамо. Навън дъждът бе намалял до студено ромолене. Те минаха бързо през паркинга и се качиха в импалата. Натали пъхна ключа и запали двигателя, а Сафия извади мобилния си телефон от чантата и в търсачката на картите на Гугъл написа ТАЙСЪНС КОРНЪР. Когато синият маршрут се появи на екрана, тя посочи към шосето „Лий“.