Черната вдовица [bg]

Служителка на центъра — жена около трийсетте, със сако и панталон и вързана на опашка коса — очакваше Габриел във фоайето. Тя му даде пропуск на посетител, който той закрепи на джоба на сакото си, и го поведе към оперативния етаж. Гигантските видеоекрани и извити бюра му придаваха вид на телевизионна редакция. Бюрата бяха в оптимистичен нюанс на светъл чам, като от каталог на ИКЕА. На едно от тях седяха Ейдриън Картър, Фарид Баракат и Пол Русо. Когато Габриел зае отредения му стол, Картър му подаде снимка на тъмнокос мъж на около четиресет и пет години.

— Това ли е човекът, когото си видял в „Четири сезона“?

— Доста прилича. Кой е той?

— Омар ал Фарук, саудитец, не е точно член на кралското семейство, но е близо.

— И кой го казва?

— Нашият човек в Рияд. Проверил го е. Чист е.

— Как го е проверил? При кого го е проверил?

— Саудитците.

— Е — подсмихна се иронично Габриел, — това обяснява всичко.

Картър не каза нищо.

— Постави го под наблюдение, Ейдриън — настоя Габриел.

— Може би не ме чу. Казах ти, че не е точно член на кралското семейство, но е достатъчно близък с тях. Освен това Саудитска Арабия е наш съюзник в борбата срещу ИДИЛ. Всеки месец — добави Картър, поглеждайки към Фарид Баракат — саудитците пращат тлъст чек на краля на Йордания, за да финансират усилията му, които той полага срещу ИДИЛ. И ако чекът закъснее и един ден, кралят се обажда в Рияд да се оплаква. Нали така, Фарид?

— И всеки месец — допълни Баракат — определени богати саудитци дават пари и друга подкрепа на ИДИЛ. Саудитците не са единствените. Катар и Емирствата правят същото.

Картър не беше убеден. Той се взря в Габриел.

— ФБР няма ресурси да следи всеки, който предизвиква у теб странно усещане.

— Тогава нека ние го следим.

— Ще се престоря, че не съм чул това. — Мобилният на Картър изпищя. Той погледна екрана и се намръщи. — Белият дом е. Трябва да говоря насаме.

Влезе в една от приличащите на аквариуми конферентни зали в дъното на оперативния етаж и затвори вратата. Габриел вдигна поглед към един от екраните и видя зеления самолет да наближава американския бряг.

— Добри ли са източниците ти в Саудитска Арабия? — тихо попита той Фарид Баракат.

— По-добри от твоите, приятелю.

— Направи ми услуга тогава. — Габриел му подаде снимката. — Разбери кой в действителност е този задник.

Фарид я преснима с мобилния си телефон и я прати в централата на Главната разузнавателна дирекция в Аман. В същото време Габриел изпрати съобщение до булевард „Цар Саул“, с което поиска наблюдение на гост на „Четири сезона“ на име Омар ал Фарук.

— Осъзнаваш ли — промърмори Фарид, — че сме изцяло прецакани.

— Когато всичко това свърши, ще пратя на Ейдриън хубава кошница с плодове.

— Не му е позволено да приема подаръци. Повярвай ми, приятелю, опитвал съм.

Габриел се усмихна въпреки всичко и погледна към екрана. Зеленият самолет току-що бе влязъл в американското въздушно пространство.