Черната вдовица [bg]

Двамата работници тръгнаха от Северен Арлингтън в седемнайсет и трийсет и поеха обратно към централата на компанията на Айзенхауер Авеню в Александрия. Заради натоварения трафик в пиковия час пристигнаха чак в шест и петнайсет, малко по-късно, отколкото се бяха надявали. Паркираха камиона — „Фрайтлайнер“ модел 2011 г., пред склада и влязоха в офиса през стъклената врата. Фатима — младата жена, която вдигаше телефоните на компанията, отсъстваше и бюрото ѝ бе празно. Тя бе отлетяла за Франкфурт предната вечер и вече беше в Истанбул. До сутринта щеше да е в халифата.

Друг вход водеше към склада. Имаше още два фрайтлайнера, на които бе изрисувано логото на „Доминиън“, и три бели коли „Хонда Пайлът“. В хондите имаше арсенал от бойни пушки AR-15 и пистолети „Глок“ 45-и калибър, както и бомба в раница и самоубийствена жилетка. Във всеки фрайтлайнер имаше петстотинкилограмова бомба от амониева селитра и мазут. Те бяха точни реплики на устройството, срутило много сгради в Канари Уорф в Лондон през февруари 1996 г. Не беше съвпадение. Мъжът, направил бомбата в Канари Уорф, бивш терорист от Ирландската републиканска армия на име Еймън Куин, бе продал проекта на ИДИЛ за два милиона долара.

Останалите членове на атакуващата клетка вече бяха тук. Двама бяха облечени в западни дрехи, но другите, общо единайсет на брой, носеха черни тактически униформи и бели маратонки, отдавайки с облеклото си почит на Абу Мусаб ал Заркауи. По оперативни причини тунизиецът и йорданецът останаха с гащеризоните на „Доминиън“. Трябваше да направят една последна доставка.