Черната вдовица [bg]

— Абсолютно никакви. Американските митничари бяха дори много мили с мен.

— С тази рокля ли бе облечена?

Чаят пристигна, преди Сафия да успее да отговори. Натали чак сега отвори менюто.

— На чие име е паспортът?

— Защо питаш?

— Какво ще стане, ако ни задържат? Ами ако ме питат за името ти и аз не мога да им го кажа?

Сафия обмисли сериозно въпроса.

— Асма — каза тя накрая. — Асма Думаз.

— И откъде е Асма?

— Клиши су Боа — изрече Сафия със смръщени устни.

— Съжалявам да го чуя.

— Какво ще ядеш?

— Омлет.

— Мислиш ли, че могат да направят приличен омлет?

— Ще разберем.

— Няма ли да си вземеш предястие?

— Мислех си за супа.

— Звучи ужасно. Вземи си салата.

— Изглеждат огромни.

— Ще си я поделим. Но не вземай от онези ужасни сосове. Поискай просто олио и оцет.

Сервитьорката се появи отново и Натали поръча и за двете.

— Говориш английски много добре — отбеляза завистливо Сафия.

— И двамата ми родители го говорят, а и съм го учила в училище.

— Аз пък нищо не научих в моето. — Сафия погледна към телевизора над бара. Беше пуснат на Си Ен Ен. — За какво говорят?

— За заплаха от нападение на ИДИЛ по време на посещението на френския президент.

Сафия мълчеше.

— Дадоха ли ти твоята цел? — попита тихо Натали.

— Да.

— Самоубийствена акция ли е?

Сафия бавно кимна, вперила очи в екрана.

— Ами аз?

— Скоро и на теб ще ти я дадат.

— Кой?

Сафия сви безразлично рамене.

— А ти знаеш ли каква е?

— Не.

Натали погледна към телевизора.

— Какво казват сега? — заинтересува се Сафия.

— Същото.

— Винаги приказват едно и също.

Натали слезе от високия стол.

— Къде отиваш?

Тя кимна към коридора, водещ към тоалетните.

— Ходи, преди да излезем от хотела.

— От чая е.

— Не се бави.

Натали сложи дамската си чанта на лявото рамо и се промъкна бавно през бара, през лабиринта от високи маси. Дамската тоалетна беше празна. Тя влезе в една от кабинките, заключи вратата и започна бавно да брои наум. Когато стигна до четиресет и пет, чу вратата на тоалетната да се отваря и затваря, после пръскането на водата от мивката и звука от сешоар за ръце. Към тази симфония от тоалетни звуци Натали добави шума от пуснатото казанче. Излезе от кабинката и видя жена, която стоеше пред огледалото и си оправяше грима. Жената беше малко над трийсетте. Носеше прилепнали ластични дънки и пуловер без ръкави, които не стояха добре на едрото ѝ тяло. Тя имаше широки рамене и мускулести ръце на олимпиец. Кожата ѝ бе суха и пореста, сякаш беше живяла в пустинята или високо в планината.