Черната вдовица [bg]

— Багажникът на тази кола може ли да се отваря отвътре?

— Ето — каза Натали и посочи бутона почти в средата на таблото.

— Остави вратите отключени.

— Защо?

— Защото аз ти казвам.

Сафия слезе, без да продума повече. Двете поеха към стълбището и се спуснаха към входа на „Блумингдейл“. Типичните американци се правеха, че пазаруват зимни палта. Сафия последва указанията към отдела за дамски дрехи и прекара следващите трийсет минути в разходка от бутик на бутик, от рафт на рафт. Натали обясни на продавачката, че приятелката ѝ търси нещо, подходящо за делова вечеря — пола и сако, но сакото да не е много прилепнало. Сафия премери няколко от предложените, ала отхвърли всичките.

— Прекалено прилепнало — каза тя на развален английски, докато прокарваше ръце по заоблените си бедра и плоския си корем. — По-свободно.

— Ако имах тяло като вашето — подхвърли продавачката, — щях да ходя с възможно най-прилепнали дрехи.

— Тя иска да направи добро впечатление — обясни Натали.

— Кажете ѝ да пробва в „Мейсис“. Там може да извади повече късмет.

Така и направиха. След няколко минути тя намери сако на Тахари, дълго до средата на бедрата и с пет копчета, което обяви за подходящо. Избра две — червено и сиво, и двете в размер 42.

— Прекалено големи са за нея — каза ѝ продавачката. — Тя е максимум 40-и размер.

Натали безмълвно прокара кредитната си карта през слота и се подписа на тъчскрийна. Продавачката опакова двете сака в бяла найлонова торба с логото на „Мейсис“ и ги подаде. Натали взе дрехите и последва Сафия навън.

— Защо си купи две сака?

— Едното е за теб.

На Натали изведнъж ѝ призля.

— Кое?

— Червеното, разбира се.

— Никога не съм изглеждала добре в червено.

— Не ставай глупава.

Навън пред мола Сафия погледна телефона си.

— Имаш ли нужда от нещо? — попита тя.

— Като какво например?

— Грим? Бижута?

— Ти ми кажи.

— Какво ще кажеш за кафе?

На Натали не ѝ се пиеше кафе, но не искаше да си изпроси още един упрек от Сафия. Отидоха в „Старбъкс“ в съседство, поръчаха и седнаха на маса пред мола. Няколко мюсюлманки, всичките забулени, говореха тихо на арабски, а много други жени с хиджаби — и на средна възраст, и още момичета, минаваха през аркадата. На Натали ѝ се стори, че се е върнала в предградието си. Погледна към Сафия, която се взираше с празен поглед в далечината. Тя здраво стискаше мобилния си телефон. Кафето ѝ стоеше недокоснато на масата до нея.