Ничия земя [bg]

Автор: Балдаччи Дэвид
Серия: Джон Пулър #4
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: ОБСИДИАН
ISBN: 978-954-769-443-9
Переводчик: Милко Стоименов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Ничия земя [bg]». Краткое содержание книги:

Специален агент Джон Пулър. И Пол Роджърс, бивш затворник. Двама мъже, свързани от отдавна погребана тайна. Джон Пулър е на осем години, когато майка му изчезва. Преди три десетилетия тя излиза от дома им във военната база Форт Монро и не се връща. Джон и брат му така и не научават дали е убита, или ги е напуснала. Разследването по случая е кратко и безуспешно. Днес то е възобновено, тъй като семейна приятелка обвинява генерал Пулър в убийството на съпругата му. Джон не може да разпита баща си, който страда от деменция. Подпомогнат от Вероника Нокс, негова партньорка в най-трудните ситуации, той се връща в миналото, за да открие истината за майка си. Пол Роджърс е лежал в затвора десет години и току-що е освободен предсрочно. Преди трийсет години той също е бил във Форт Монро. Сега пак е там, за да търси отмъщение. Защото навремето Роджърс е бил превърнат в чудовище. Единственият, който застава на пътя му, е Джон Пулър.

Перейти на страницу:

— Да.

Роджърс извърна поглед и поклати глава. Ако можеше да движи ръцете си, щеше да забие пръсти в главата си и да извади онова нещо.

— Споменавала ли е причината да го направи?

Сюзан избегна погледа му.

— Може би се е чувствала самотна.

Роджърс продължи да се взира в тавана.

— Трябва хубаво да си помислиш. Ще дойде време, когато ще й омръзнеш. И тогава…

— Можеш ли да помръднеш?

— Инжектираха ми някаква гадост. Къде се намираме, между другото?

— На същото място.

— Къде е Балард. Истинският Балард?

Сюзан поклати глава.

— Не знаеш или не искаш да ми кажеш?

Тя отново поклати глава.

— Няма значение. И бездруго съм мъртъв.

Сюзан прокара пръст по ръката му.

— Защо се върна? Можеше да отидеш къде ли не.

— Имаш ли представа какво ми причини тя?

— Донякъде.

— В такъв случай разбираш защо трябваше да се върна.

— Предполагам.

Тогава чуха шум. Идваше отнякъде наблизо.

Сюзан се наведе и го целуна.

— Много съжалявам — прошепна тя, обърна се и излезе.

Роджърс отново вдигна поглед към тавана. И започна да брои.

— Смяташ ли, че е тук?

Нокс наблюдаваше Пулър, който стоеше точно срещу Блок Кю и го оглеждаше с бинокъл.

— Възможно е — каза Пулър и свали бинокъла. — Ако той е тук, и Джерико е тук. Но трябва да сме сигурни.

— Добре, какво предлагаш да направим?

— Най-подходящ ми се струва директният подход — отвърна Пулър и й подаде бинокъла. — Не се ли върна след двайсет минути, повикай ченгетата.

Тя го изгледа объркано, но кимна.

Пулър прекоси улицата и се запъти към портала. Когато охранителите го пресрещнаха, той вдигна високо служебната си карта и значка.

Един от охранителите го позна и каза:

— Идвали сте тук и преди.

— Точно така. Имах среща с Клеър Джерико. Тя ми позвъни. Поиска да се срещнем спешно.

Охранителите изглеждаха озадачени. Онзи, който позна Пулър, отвърна:

— Но тя не е тук.

— Сигурни ли сте?

— Смяната ми започна в шест сутринта. Тя си е тръгнала снощи и компютърът показва, че не се е връщала.

Пулър се престори на объркан.

— Нищо не разбирам. Джерико ми позвъни преди трийсет минути и каза, че трябва да се срещнем във Форт Монро. — Той погледна към Блок Кю, който се издигаше в далечината зад охранителите. — Това е единствената сграда на територията на форта, в която работи Джерико, нали така?

— Доколкото знам.

— А Джош Куентин? Него също го познавам.

— И той не е идвал.

— Благодаря.

Пулър се върна при Нокс. Обясни й набързо какво е научил от охранителите.

— Къде ли е тогава? — зачуди се Нокс.

— Тя се нуждае от спокойно, усамотено място с надеждна охрана.

— Имението на Балард — сети се Нокс.

— И аз си мислех за него.

* * *

Два часа по-късно отново навлязоха в Щата на катранените пети, както бе известна Северна Каролина благодарение на мащабното производство на катран, дзифт и терпентин в миналото. Пулър позвъни на брат си, за да го информира какво са научили и къде отиват.

— Моля те, не ми казвай, че ще проникнеш с взлом в имението на Балард — каза Робърт.

— Добре, няма да ти го кажа — отвърна Пулър.

— За бога, Джон, защо не се успокоиш и не помислиш малко? Това не просто ще съсипе кариерата ти, а ще те прати в затвора. Може дори да те убие.

— Благодаря ти, Боби. Бог ми е свидетел, че не съм свикнал да рискувам живота си — отвърна сухо Пулър.

Затвори телефона и погледна часовника си.

— Да изчакаме да се стъмни и да огледаме мястото. Не се съмнявам, че е добре охранявано, но и най-строго охраняваната крепост си има недостатъци.

Настъпи нощ. Двамата с Нокс седяха в колата си на обществения паркинг край плажа. Пулър погледна часовника си. Минаваше единайсет.

— Да вървим. — Той отвори багажника и извади калъф с очила за нощно виждане. — Добре че не бях взел тази чанта, когато скочихме във водата.

— Да, добре че в колата бяхме само ние — отвърна Нокс.

Приближиха се максимално близо до имението, без да рискуват да бъдат забелязани. Когато залегнаха зад една пясъчна дюна, Пулър извади очилата и огледа околността.

— Първоначални заключения? — попита Нокс минута по-късно.

— Брат ми излезе прав, като нарече имението същинска крепост.

— Чудесно!

— Високи каменни стени. Голям портал, външна охрана, не се съмнявам, че има и вътрешна, която прави редовни обходи.

— Звучи ми като поредния тих и спокоен ден на плажа.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?