Ничия земя [bg]

Нокс също бе слязла, извадила пистолет и заела позиция от другата страна на джипа.

— Веднага! — повтори гръмогласно Пулър. — В противен случай ще открием огън! Обкръжени сте! Над вас кръжи хеликоптер!

Двете предни врати на джипа се отвориха и от там слязоха двама мъже с вдигнати ръце.

— На земята! По очи! — нареди им Пулър. — Ръцете на тила, пръстите сплетени! Веднага!

Мъжете легнаха на прашната земя и изпълниха нарежданията му.

Нокс претърси колата. Беше празна, с изключение на Роджърс отзад. Пулър сложи белезници на двамата мъже, след което се втурна към джипа и отвори задната му врата. Роджърс го погледна вяло и попита:

— Какво правиш тук?

— Спасявам ти задника. Можеш ли да ходиш?

Роджърс поклати глава.

— Невроблокери с временно действие.

Пулър го метна на рамо и го отнесе до колата си. Настани го на задната седалка и го закопча с колан.

— Ей! — извика един от мъжете, проснати на земята. — Ами ние?

— Намерете си добър адвокат — отвърна Нокс.

Пулър успя да откачи броните на двете коли, след което подкара обратно към Вирджиния.

— Отведоха Джош Куентин и Хелън Майърс — обади се Роджърс от задната седалка. — Бяха с мен, когато Джерико дойде и ме напръска с някакъв газ.

— Защо бяха с теб? — попита Пулър.

— Използвах ги, за да се добера до нея. Тя обаче ме надхитри. Отведе ме някъде и ми направи разни изследвания. Искаше да разбере какво се е объркало и да възроди програмата. Съвсем е откачила!

— Къде си бил, когато Джерико те е нападнала с този газ? — попита Нокс.

— У Куентин… макар после да разбрах, че това всъщност е вилата на Майърс. Знаете ли къде е?

Пулър кимна.

— Да. По кое време стана това?

— Към осем сутринта.

— Ние пристигнахме там в девет и претърсихме цялата къща, но не открихме никого. Колите на Майърс и Куентин обаче бяха в гаража.

Телефонът на Пулър иззвъня. Обаждаше се брат му. Пулър му разказа за случилото се, но очевидно Робърт нямаше търпение да приключи, за да му съобщи своята новина.

— Току-що открихме нещо — каза той.

— Какво?

— Тялото на Джош Куентин. Океанът го е изхвърлил на брега на Аутър Банкс този следобед.

Пулър затаи дъх.

— Убийство?

— Несъмнено.

— Причина за смъртта?

— Счупен череп по всяка вероятност. — Робърт помълча и добави: — Може би като при онези четири жени.

Пулър погледна в огледалото.

— Благодаря за информацията, Боби.

— Какво ще правите с Роджърс?

— Още не съм сигурен.