Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ничия земя [bg]
Ничия земя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ничия земя [bg]

Электронная книга - «Ничия земя [bg]». Краткое содержание книги:

Специален агент Джон Пулър. И Пол Роджърс, бивш затворник. Двама мъже, свързани от отдавна погребана тайна. Джон Пулър е на осем години, когато майка му изчезва. Преди три десетилетия тя излиза от дома им във военната база Форт Монро и не се връща. Джон и брат му така и не научават дали е убита, или ги е напуснала. Разследването по случая е кратко и безуспешно. Днес то е възобновено, тъй като семейна приятелка обвинява генерал Пулър в убийството на съпругата му. Джон не може да разпита баща си, който страда от деменция. Подпомогнат от Вероника Нокс, негова партньорка в най-трудните ситуации, той се връща в миналото, за да открие истината за майка си. Пол Роджърс е лежал в затвора десет години и току-що е освободен предсрочно. Преди трийсет години той също е бил във Форт Монро. Сега пак е там, за да търси отмъщение. Защото навремето Роджърс е бил превърнат в чудовище. Единственият, който застава на пътя му, е Джон Пулър.
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 143
Перейти на страницу:

Измъкна пистолета М11-Б от колана си.

Щеше да го насочи в главата й. Щеше да види дали ще й хареса. После щеше да свали оръжието и да я накара да глътне пръстена. А накрая щеше да я удуши с ръцете, които тя бе направила силни като на горила.

За всеобщото благо. Можеш да го отнесеш в отвъдното.

Роджърс тъкмо се канеше да я удари с пистолета, когато газът го блъсна в лицето. Очите й се взираха в него, както преди трийсет години. Погледът й бе изпитателен и пронизващ, не пропускаше нищо. Това бяха рентгенови очи, ако такива изобщо съществуваха.

Тя не се засмя. Не се усмихна дори. Изражението й не показваше самодоволство или ликуване. А само умерено любопитство.

Тялото на Роджърс се напрегна, после се отпусна, когато изпаренията стигнаха до белите му дробове, а миг по-късно кръвообращението му ги отнесе до мозъка. След това настъпи мрак и той се свлече безпомощен в краката й.

Джерико го погледна и подритна твърдото му рамо.

— Радвам се да те видя най-после, Димитри.

63

— Тази трябва да е — каза Нокс.

Бяха прекосили границата на Северна Каролина преди час и половина. Минаваше девет сутринта, когато Пулър спря пред голямата крайбрежна къща.

— Онзи бар сигурно е същинска печатница за пари — отбеляза Нокс, докато слизаха от колата.

— Подозирам, че продажбата на открадната секретна информация е по-доходоносна — отвърна сухо Пулър.

Отправиха се към входа на къщата.

— Пулър, вратата е отворена — каза Нокс.

Пулър вече бе извадил пистолета си. Нокс го последва. Той погледна към асфалтираната алея пред къщата.

— Това прилича на петно от масло — посочи той капка гъста тъмна течност.

Застанаха отстрани на входната врата и Пулър я побутна с крак. Тя се отвори и той надникна вътре. Погледна Нокс и посочи с глава.

Тя влезе в къщата и насочи пистолета си първо напред, а после наляво. Пулър я последва, но неговото оръжие описа полукръг надясно. Провериха целия първи етаж, а после и гаража.

— Това е беемвето на Майърс — каза Пулър. — Нямам представа чие е мазератито.

Нокс отвори вратата на италианския автомобил, бръкна в жабката и извади регистрационния талон.

— Джош Куентин.

— Добре. Това ми се струва логично.

— Смяташ ли, че са тук? — попита Нокс.

— Ще трябва да проверим цялата къща, но досега не чух нито звук.

— Мислиш ли, че са мъртви?

— Мисля, че е най-добре да проверим.

Качиха се на втория етаж и огледаха стаите една по една.

В спалнята Пулър се наведе и вдигна от пода парче въже и смачкана на топка кърпа.

— Явно някой е бил вързан — отбеляза Нокс. — Кой мислиш, че е бил? Майърс?

— Нямам представа.

Разделиха се, като Нокс пое едната половина от етажа, а Пулър другата. Нокс приключи първа със своите стаи и потърси Пулър. Завари го в една от баните.

— Откри ли нещо?

Той й посочи пода около тоалетната.

— На някого му е прилошало.

Нокс сбърчи нос.

— Личи си по миризмата.

— Виж и това — каза той и посочи душа. — Обърни внимание на тръбата.

Тя я огледа внимателно.

— Някой за малко да я счупи. Провери ли за следи от инструменти?

— Не мисля, че са използвани инструменти. Струва ми се, че е направено с голи ръце.

— Тръбата е метална, освен това е достатъчно дебела, за да издържи на водното налягане.

— Мога да се сетя само за един човек, който мачка метала, все едно е пластилин.

— Пол. Значи е бил тук. Смяташ ли, че той е бил вързаният?

Пулър поклати глава.

— Това въже не би го удържало.

— Тогава той е вързал някого. Майърс?

— Домът е неин. Но може да е бил и Куентин.

— Как ли Пол е открил това място?

— Не знам, но несъмнено е бил тук.

— Но защо ще реши, че Майърс има нещо общо с Джерико?

— Не знам, Нокс! Може да е открил какво правят горе в бара.

— Нищо чудно. Нали е работил там.

Пулър огледа дивана и впери поглед в нещо.

— Няколко косъма… — каза той и ги вдигна. — Не ми се струва да са от косата на Майърс. На Куентин може би? А и неговата кола е в гаража.

— Може Пол да е търсил тъкмо него. Може да го е проследил до тук. И да не е очаквал да завари Майърс.

— Възможно е.

— Знаем, че двамата с Майърс са замесени в предаването на секретна информация. Логично е да се срещат тук — отбеляза Нокс.

— В такъв случай Пол, Майърс и Куентин са били тук заедно. И някои от тях са били завързани и с кърпа, пъхната в устата, за да не могат да извикат и да предупредят някого.

— Това означава, че Пол е вързал и двамата. Но къде са те сега? Дали не ги е отвел някъде?

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)