Ничия земя [bg]

Нокс напъха Сюзан и Майърс на задната седалка. Роджърс вдигна стреснатия старец от инвалидния стол и го сложи отпред. Пулър седна зад волана на джипа и подкара право към портала, който се отвори автоматично, задействан от вградения в колата сензор.

Майърс изгледа тримата и попита:

— Какво, по дяволите, става?

Роджърс свали ски маската си.

— Ти?! — възкликна изумено тя.

— Аз — отвърна той.

— А тези?

— Дойдоха да те спасят — каза Роджърс.

Пулър и Нокс също свалиха маските си. Майърс се усмихна.

— Слава богу!

Роджърс погледна Сюзан.

— Не знаех, че се нуждая от спасяване — каза тя.

Пулър спря на мястото, където бяха оставили колата си, и всички се прехвърлиха в нея. Когато потеглиха отново, Роджърс попита Майърс:

— Какво се случи, след като припаднах?

— Дойдоха някакви мъже и ме отведоха. Нямам представа какво се е случило с Джош.

— Ние имаме — отвърна Пулър. — Мъртъв е.

— Какво? — извика Майърс.

— Изхвърлен на брега с разбита глава.

Роджърс отново погледна Сюзан.

— Какво ще кажеш?

— Вероятно същото като теб. Нищо.

Нокс впери поглед в стареца, който бе като зашеметен. Главата му бе клюмнала настрани.

— Предполагам, че са прибягнали до пластична хирургия, за да заприлича на Балард.

Пулър погледна в огледалото първо към Майърс, после към Сюзан.

— Ако ни сътрудничите, ще сключим сделка.

— Сделка за какво? — отвърна рязко Майърс. — Не мисля, че съм направила нещо нередно.

— Антон Шарпантие — обади се Нокс. — Разполагаме със снимки. Федералните вече работят по въпроса.

Майърс пребледня и извърна поглед към прозореца.

— Те искат Джерико — каза й Роджърс. — Не се интересуват от дребните риби. Разприказваш ли се, може и да отървеш решетките.

— Аз… не знам — отвърна Майърс.

— Не знаеш? — попита учудено Нокс. Погледна към Сюзан и каза: — Добре, тя ще бъде осъдена за шпионаж и ще получи доживотна присъда. Ами ти? Искаш ли сделка?

Роджърс я погледна и каза:

— Не постъпвай глупаво.

Сюзан сви рамене.

— Ако ни сътрудничиш, това може само да ти помогне — добави Пулър.

— Те ме наеха да се грижа за него — каза тя и посочи стареца. — Не знам нищо друго.

— Искаше да кажеш за тях, нали? — уточни Нокс.

— Нищо не знам.

— Започнеш ли да играеш игрички, ще пострадаш.

— За това съществуват адвокатите.

Нокс погледна Роджърс и попита:

— Толкова ли е глупава, или е по-корава, отколкото изглежда?

— Уби човек пред очите ми, затова бих избрал второто. — Той се извърна към Сюзан. — Наели са те, така ли? Не спомена ли, че Джерико те е осиновила?

— Какво?! — възкликна Майърс.

— Никой не ме е осиновявал — каза Сюзан. — Получих работата благодарение на Джош. Познавам го отпреди.

— И как се запознахте? — попита Нокс.

— Имахме добри моменти. Но имахме и лоши.

— Не ти ли е мъчно, че е мъртъв?

— Както вече ви казах, това изобщо не ме интересува. Обзалагам се, че и Джош не би се трогнал, ако аз бях мъртва. Такава ни беше връзката.