![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако забравим за уликите, какво мислите вие самият за братята Намака? Те ли са стояли зад извършените срещу мен покушения? Дали наистина двамата стоят и зад убийството на Ходама? Може би действително двамата са мозъкът на една високоразвита индустрия, а всичко това цели да бъдат очернени от техни подчинени.
— Аз съм служител на закона, Фицдуейн-сан — отвърна Адачи, — и съм длъжен да се съобразявам със съществуващите доказателства. Истина е, че в момента не съществуват улики, доказващи някаква връзка на братята Намака с опитите за покушение срещу вас. Но вместо това имаме заподозрян — покойният Китано-сан е имал както мотивите, така и средствата и възможността да ги организира. А освен това имаме и подписани самопризнания. А що се касае до Ходама, уликите срещу Намака изглеждат категорични, но ако човек се вгледа по-внимателно, не съм убеден, че ще устоят на проверката.
— Все още не сте ми казали собственото си мнение, Адачи-сан — настоя Фицдуейн. — „Го-енрио-наку“ — моля ви, не бъдете толкова предпазлив.
Адачи се усмихна на изречената от Фицдуейн японска фраза, но не и на нейното съдържание. Ирландецът се бе докоснал до елемента „амае“, съществуващ при всяко познанство, който буквално преведено означаваше нещо като „детска безпомощност“. В Япония амае беше изключително важен, защото беше един от подстъпите към установяване на шинио — пълно доверие в другия, увереност в неговата или в нейната личностна изграденост, но също и сигурност, че такъв човек ще направи каквото се очаква от него, независимо какво ще му струва това. В Япония се смяташе, че са нужни години, за да се изгради такова доверие, но за своя изненада Адачи откри, че може да има абсолютно пълно доверие във Фицдуейн.
— Според мен братята Намака са опасен тандем, който трябва да бъде отстранен от бизнеса — отвърна Адачи. — И сигурно стоят зад неуспешните покушения срещу вас, както са и замесени в терористична дейност с цел извличане на търговска изгода. А що се касае до убийството на Ходама, интуицията ми подсказва, че са невинни. Считам, че убийството на Ходама е част от схема за преразпределение на властта и че част от сценария за осъществяването му е отстраняването на братята Намака. Има някаква ирония в това, че разследването на аферата „Ходама“ ме кара да защитавам противниковата страна.
Фицдуейн се замисли над думите на Адачи.
— Осени ме мисълта, че ако двамата с вас, Адачи-сан, не внимаваме, можем да свършим като плънка на този странен политически сандвич. Може би събирането на малко повече информация не е лоша идея.
Адачи си спомни за подозрението си, че изтича информация от Кейшичо, а може би и от екипа на следователя — и нелепия факт, че вече не знаеше на кого може да вярва, освен — каква върховна ирония! — на ирландеца. Той кимна умислено.
— Да излезем да се разходим — предложи Адачи. — Знам място, където можем да си поговорим на спокойствие, а там е и някой, с когото искам да се срещнете отново — сержант Акамацу.
— Ветеранът от полицейския павилион — каза по-скоро на себе си Фицдуейн. — Мъжът с все разбиращите очи. Не беше особено зарадван последния път, когато изцапах района му, но да вървим.
На излизане от хотела, от рецепцията извикаха Фицдуейн, тъй като на телефона бе Йошокава. Братята Намака съжалявали за забавянето, но единият от тях бил извън града, а и двамата искали да се срещнат с Фицдуейн-сан. Уговорили среща за днес следобед. След като се наобядвал, щели да изпратят кола, за да закара Фицдуейн-сан до кулата „Намака“.
— Значи са надушили стръвта, Йошокава-сан.
— Внимавайте много, защото умеят това особено добре — каза Йошокава. — Двамата могат да бъдат изключително опасни.
— Ще си сложа скилидка чесън под ризата — отвърна Фицдуейн, — а може би ще взема и други предпазни мерки. Но какво толкова, поне ще бъде интересно.
Фицдуейн се прибра в хотела след дългия разговор с Адачи и сержант Акамацу точно навреме за обяда и се зачуди — дали да не помоли да му го донесат в стаята.