Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Япония загуби войната. Настъпи вакуум в управлението на страната. Черният пазар процъфтяваше. Гурентай, новата организация на престъпници, се появи на политическата сцена, но тя нямаше почти нищо общо с някогашните якудза. Гурентаите бяха безскрупулни и ограбваха безмилостно съсипаната от войната страна и нейното население. Много от гурентаите бяха корейци. Това беше възможност да се накаже Япония за арогантната й политика, да ограбят доскорошните си господари. Сега поробителите бяха победените. Новоосвободените корейци се радваха на подкрепата и съдействието на американските окупационни войски. Поне в началото.
В продължение на няколко опияняващи години непосредствено след войната корейските гангстерски групировки се радваха на небивал успех в Япония.
Основна цел на установения окупационен режим бе демилитаризирането на Япония и превръщането й в либерална демокрация.
Последва промяна в стратегиите. Унищожаването на комунизма се превърна в първостепенна и най-важна цел. Всеки и всичко, което се противопоставяше на комунизма или за което се считаше, че противостои на комунизма, започна да получава пълна подкрепа и съдействие от страна на американското разузнаване.
Именно с такава цел бе освободен от затвора Ходама. Той притежаваше организаторски талант и усет към детайлите, а освен това обхватът на политическите му контакти бе несравним. Знаеше къде и кого да притисне, за да получи необходимата политическа подкрепа.
Знаеше как да убеди млади негодяи — като братята Намака например — да се включат във формираните от него гангстерски групировки, предназначени да осъществяват неговите решения. Установи се съюзническо взаимодействие между американското разузнаване, десноцентристките политически сили и организираните престъпници. Новосъздаденият фронт се зае да унищожава комунизма и изключително силното по онова време движение на левите сили в страната и да сграбчи властта в свои ръце. За това бе необходимо да се спечели обществената подкрепа, а един от най-бързите начини бе да се насочи общественото мнение към борбата с корейските престъпни групировки. Средният японец хранеше яростна ненавист към тях, освен това те бяха удобен обект, към който да бъде насочена тази омраза.
Мъжът в черния копринен костюм беше едва на седемнадесет, когато отгоре им бяха връхлетели хората на Ходама. Складът, който неговата банда ползваше като щабквартира, бе обграден от братята Намака и другите хора на Ходама, а след това залян обилно с газолин. Двадесет и шестима корейци от бандата бяха изгорели в този масов ковчег; включително майката на мъжа в черния копринен костюм, неговият баща, двамата му братя и сестра му.
Единственият оцелял се бе заклел да отмъсти. Живееше само с мисълта за възмездието. Но отмъщението би било възможно, ако станеше много влиятелен. Ходама и братята Намака имаха мощен политически съюзник в лицето на американското разузнаване, а много скоро влиянието им нарасна, защото самите те се сдобиха с икономическа власт. Струваше му се, че никога няма да настъпи удобният момент, за да изпълни своята клетва.
Изминаха десетки години. Мъжът в черния копринен костюм бавно, но неумолимо си разчистваше пътя към оглавяването на една от най-силните организации на якудза в Япония, но все още не можеше да удари по Ходама и неговите приближени, без да поема прекалено висок риск или да се страхува от възможните гибелни последици. Ходама имаше твърде силни съюзници, на които все още бе необходим. Защото можеше да им осигури гласовете на избирателите. Той беше гръбнакът на дясното крило, опорен стълб на антикомунистическия фронт. Ходама беше водещият куромаку на Либерално-демократическата партия, а едновременно и човекът на контраразузнаването. Накратко — беше защитен.
Макар че мнозина знаеха истината, пожарът бе изличил всички следи, които можеха да покажат връзката на оцелелия с корейската банда. Той прие името Кацуда и първоначално се представяше за японец, но в последните години, откакто корейската общност в страната се разрасна и стана достатъчно силна, за да дръзне да надигне глава срещу японското господство, отново се върна към корейските си корени и дори съумя да извлече полза от произхода си. С течение на времето, когато „Кацуда-гуми“ започна да разширява влиянието си, той също установи връзки с десните политически сили, Либерално-демократическата партия (ЛДП) и американците. И сега само изчакваше подходящ момент.