Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Телохранителите му от ТСПУ бяха доволни, когато не се излагаше на опасност, сядайки да се храни на публични места, а и той искаше да се уедини, за да поразмишлява. Само след два часа щеше да се срещне и да си разменя любезности с двама души — братята Намака, за които имаше пълни основания да смята, че неколкократно се бяха опитали да го убият.
Очакването го изпълваше със смесени чувства. Гневът и страхът определено бяха сред тях, но изпитваше също и известна несигурност. Инициативата все още бе в ръцете на враговете му и независимо че разполагаше с не един довод, че именно Намака стояха зад покушенията срещу него, нямаше никакви доказателствата това. Те трябваше да направят първия ход, в противен случай той оставаше с вързани ръце. Или можеше да премине граница, която предпочиташе да не преминава.
Не можеше да убива, изхождайки единствено от подозренията си. Необходими бяха нравствени ценности, върху които да градиш живота си, дори когато живееш в такъв объркан и опасен свят. Килмара го бе упрекнал в проява на недостатъчна твърдост в миналото, но истината бе, че той не можеше да се промени. Беше възпитан да вярва в определени ценности и не можеше просто да ги загърби. Дори за да защити своя или живота на детето си, Фицдуейн не можеше да убие, без да бъде предизвикан преди това.
Поръча си сандвич и чаша вино, после си взе душ. Храната пристигна почти веднага, но се оказа, че поръчката бе донесъл усмихнатият сержант Ога. Със сержанта вече бяха в добри, почти приятелски отношения, а телохранителите му не допускаха възможността убиецът да се добере до Фицдуейн, предрешен като сервитьор. Когато опознаха Фицдуейн и неговите навици, започнаха да изпълняват задълженията си с лекота. Надзорът им над него бе понятен, а те бяха много дискретни, но въпреки това го караше да изпитва известна досада. Фицдуейн обичаше да се разхожда сам в непознати градове, а когато човек непрекъснато чувства присъствието на ескортиращите го, се лишава от непринудеността и удоволствието от разходката.
Човек не можеше да се държи като турист, когато е заобиколен от половин дузина въоръжени ченгета, дори когато те носеха оръжието си, скрито в туристически раници. Карабините бяха включени в екипировка след инцидента на „Язукини-дори“. След като якудзите играеха твърдо, столичните ченгета не възнамеряваха да наблюдават със скръстени ръце, а те умееха бързо да се учат от грешките си.
Доколкото бе възможно за един гайджин, мислеше си Фицдуейн, сега започваше да проумява какви позиции заемаха различните фигури като Ходама, братята Намака, Йошокава и останалите в цялата схема. Нов елемент сред неизвестните около братята Намака бе евентуалното им участие в доставянето на забранени с ембарго съоръжения за Северна Корея. Килмара много накратко го бе обяснил в тайнствен телефонен разговор с Фицдуейн, проведен зад стените на относително безопасното прикритие на ирландското посолство, но се бе наложило да бъде пределно лаконичен и разговорът им бе съсредоточен единствено върху най-важните неща.
Всичко, което Фицдуейн разбра тогава, бе, че според сведенията на разузнавателните служби, братята Намака, някои членове от ръководството на „Намака Спешъл Стийлс“ водят тайни преговори с представители от Агенцията за използване на ядрената енергия (АИЯЕ) в Северна Корея и бе целесъобразно Фицдуейн да действа много предпазливо, защото залогът можеше да се окаже много по-висок, отколкото първоначално бяха допускали. От друга страна, можеше да се окаже полезно да държи очите си широко отворени. Никой не знаеше какво става в действителност. Докладите на разузнаването боравеха с оскъден брой факти и се основаваха предимно на предположения и хипотези. Най-тревожен бе окончателният извод от анализите, че всичко това може би е свързано със създаването на ядрени оръжия от страна на Северна Корея.
Килмара бе завършил разговора с предупреждението, че японските домакини на Фицдуейн вероятно нямаше да приемат възторжено идеята за публично разкриване на възможното участие на братята Намака в търговията с оръжие.
— Лично аз смятам — бе казал Килмара, — че тамошният следовател…
— Адачи, старши инспектор в СПУ — беше го прекъснал Фицдуейн.
— … вероятно не подозира нищо от ядрения аспект, но че хората от министерството на отбраната ще настояват всичко да се запази в тайна. Японците са зависими от международната търговия, а САЩ е страната с най-голямо и постоянно потребление на японски стоки, затова последното, което биха искали да се разчуе, е, че продават компоненти за производство на ядрено оръжие на враговете на Чичо Сам. Говорим за огромни по размерите си скрити инвестиции, затова бъди изключително внимателен.