Правилата на лова [bg]

Фицдуейн вдигна очи от броя на „Джъпен Таймс“, докато прекосяваше ресторанта, отправил се към запазената за него маса.

Когато полицаят се насочи към масата, от нея веднага бяха отсервирани остатъците от „западняшката“ му закуска, с изключение на чая и препечените филийки.

— Добро утро, Адачи-сан — поздрави Фицдуейн, поканвайки с жест полицая да седне. — По израза на лицето ви разбирам, че е настъпило някакво развитие.

Мигновено при тях дойде сервитьор и донесе зелен чай за Адачи. Фицдуейн бе установил, че обслужването в Япония беше отлично, въпреки че езиковата бариера можеше да създаде известни затруднения. Неговият сервитьор например беше убеден, че гайджинът предпочита да му сервират чая с горещо мляко и нищо не бе в състояние да го убеди в противното. Все пак, като се изключеше тази малка, но непреодолима ексцентричност, чувстваше, че е поверен в сигурни ръце.

— Ще се решите ли някога да опитате японската кухня, Фицдуейн-сан? — попита Адачи. Беше свикнал да гледа как гайджините демонстрират умението си да си служат с пръчиците за хранене и да се опитват, в повечето случаи неуспешно, да бъдат по̀ японци от самите японци, когато ставаше дума за храна. За разлика от тях, Фицдуейн помоли да му донесат нож и вилица и поведението му не издаваше намерения да се себедоказва. Понякога си поръчваше японски ястия, но обикновено предпочиташе западната кухня. В Токио това не беше проблем. На практика тук се предлагаха ястия от всички национални кухни. — Риба, ориз, зеленчуци и водорасли — продължи Адачи. — Това е изключително здравословна диета.

— На един викар му сервирали на закуска яйце, приготвено по съмнителен начин — отвърна Фицдуейн, — след което го попитали дали ястието е било добро. А той отговорил: „В отделните си съставки — да“. Е, такива са и моите впечатления от японската храна — усмихна се. — Въпреки че винаги се поднася превъзходно — истински пир за очите. За беда вкусовите ми сетива невинаги споделят предишното твърдение. Те са по-пристрастни към френската и северноиталианската кухня, а понякога одобряват дори индийски и китайски ястия, но много рядко — традиционната пържола. Без съмнение, се нуждаят от още образование.

Адачи се засмя. Беше се отнесъл скептично спрямо хрумването на генерала да покани чужденец като сътрудник в едно разследване, което по негово мнение бе единствено от компетенцията на СПУ, но Фицдуейн, гайджинът — нещо, което не трябваше да забравя — се оказа истинска изненада.