Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки неприятните обстоятелства, при които бе протекла първата им среща, Адачи установи, че с лекота се разбира с ирландеца. Той беше благороден и открит човек, който умееше да предразполага хората и да печели доверието им, и притежаваше изключителна чувствителност, разбираше дори онова, което оставаше неизречено. Освен това винаги се доверяваше на интуицията си. Почти не се различаваше от японците в усета и съпричастието си към гири-ниньо и въпреки това притежаваше собствено излъчване, което го правеше различен.
Адачи се изненада от собственото си отношение към този човек. Като служител в токийската полиция, чужд на всяко насилие, не можеше да забрави клането, осъществено от ирландеца в деня на запознанството им, но въпреки това откри, че му е изключително приятно в неговата компания. Насреща си имаше човек, чието личностно излъчване отразяваше най-хуманните човешки ценности, но който убиваше без колебание и без видимо да изпитва угризения. Досега Адачи не бе срещал друг такъв човек.
— Двамата якудза от „Инсуджи-гуми“, които заловихте, Фицдуейн-сан — каза Адачи, — са направили признания — в гласа му нямаше учудване. Фицдуейн се опита да си представи как ли минава цяла една седмица в охраняваните с драконовски строги мерки за сигурност арести на Токийското СПУ и реши, че не би искал да го установи от личен опит, но че не изпитва никакво състрадание. Трудно може да изпитваш подобно чувство към хора, които са се опитали да те убият.
Фицдуейн кимна. Адачи остана малко изненадан от липсата на реакция от страна на Фицдуейн. Това още веднъж идваше да покаже, че той е различен. От опит знаеше, че чужденците обикновено оставаха изненадани или дори шокирани от методичността, с която японската полиция успяваше да изтръгне самопризнания от престъпниците. Започваха да задават въпроси за човешките права и презумпцията за невинност и други юридически брътвежи, сякаш правата на жертвите и на обикновените граждани нямаха никакво значение. По мнението на Адачи западняците бяха лицемери, а ценностната им система бе изградена в обратен ред.
— Двамата якудза — продължи Адачи — направиха самопризнания поотделно и днес ги подписаха. Поръчката за вашето убийство е била възложена от Китано-сан, шеф на охраната в корпорация „Намака“. Лично той е инструктирал изпълнителите на поръчката.
Фицдуейн повдигна вежди.
— Изненадвате ме, Адачи-сан. Защо е било необходимо да се намесва лично? Нима отстраняването на неудобни лица не е обичайна практика? По дяволите, така всички следи сочат право към братята Намака. Изглежда твърде лесно, за да е истина.
Адачи поклати глава.
— За нещастие, Фицдуейн-сан — каза той, — този обрат не е в наша полза. Вчера, непосредствено преди признанията на якудзите, получихме писмено оплакване от братята Намака срещу оглавяващия отдел „Сигурност“ в корпорацията, в което изразяват подозренията си, че е използвал поверения му отдел за лично облагодетелстване и с което го обвиняват в присвояване на крупни суми от фондовете на корпорацията. Рано тази сутрин се опитахме да арестуваме Китано. Но не успяхме. Открихме него и жена му мъртви, както и едно предсмъртно писмо. В него Китано пише, че е опозорил своите напълно невинни работодатели, като е извършил престъпни деяния и е сътрудничил на терористични организации. Писмото назовава конкретно Яибо. В крайна сметка всички следи свършват със смъртта на Китано. Уликите, свързани с неуспешното покушение срещу вас, вече не сочат към братята Намака, независимо какви са нашите предположения.
— Как са умрели Китано и неговата жена? — попита Фицдуейн. — Възможно ли е самоубийството да е инсценирано?
— Вече поискахме извършването на аутопсия и независимо че резултатите от някои тестове още не са излезли, те изглеждат доста убедителни. Жената е била простреляна от упор в тила с пистолет „Колт“, четиридесет и пети калибър, на въоръжение в американската армия, докато тя е коленичила. После Китано е напъхал дулото на същия пистолет в устата си и е натиснал спусъка. Няма следи от борба, а експертизата доказа, че Китано е стрелял с дясната ръка. И въпреки че писмото беше напечатано на принтер, беше подписано и ние установихме, че подписът е негов. Всички улики говорят за самоубийство.
— Негов ли е бил пистолетът?
Адачи се усмихна.
— Фицдуейн-сан, вече сам знаете колко трудно е да се получи разрешение от властите за притежание на законно регистрирано оръжие. Не, въпреки че Китано-сан е бил завеждащ отдел „Сигурност“, не е имал разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Обаче съществува незаконен пазар на оръжие и за съжаление предлагането е голямо благодарение на присъствието на американските войски в Япония и на каналите за незаконното му внасяне в страната. Тенденцията напоследък показва, че якудзите много по-често от преди използват огнестрелно оръжие и притежаването му се очертава като символ за принадлежност към подземния свят.