Сенки в снега [bg]

„Старият чифлик“ се бе превърнал едва ли не в заведение за бързо хранене. Имал бе и по-добри времена. Дори бомбардировка от английски снаряди щеше да е по-добре от това, което му се бе случило през последните години.

Наперени сервитьорки, облечени с подобие на старинни костюми, наливаха слабо кафе в евтини бели чаши. На твърдите и неудобни, умишлено състарени дървени столове бяха насядали туристи, които, обнадеждени от очарователния екстериор, бяха потърсили същото и вътре.

И се бяха разочаровали.

Пред Емил и Гамаш сервираха чаши с кафе, пълни до ръба. Успели бяха да се настанят на сепаре с износена червена тапицерия от изкуствена кожа. Разкъсванията и пукнатините по седалките бяха облепени с лъскаво сребристо тиксо.

Инспекторът потърси погледа на своя ментор. И на двамата им ставаше лошо от случилото се с това легендарно място. За Стария Квебек се бяха водили сражения и французите храбро бяха защитавали своето patrimoine107. Отскубвали бяха града от хватката на англичаните отново и отново само за да го съсипят собственоръчно векове по-късно.

И все пак вътрешността на ресторанта в момента не трябваше да вълнува Емил и Гамаш. Нито пък външността. От значение бе онова, което се криеше под него. След като си избраха непретенциозна закуска — бекон и пържени яйца, мъжете обсъдиха различните теории. Сервираха им поръчката с допълнение от домашни пържени картофки и печен боб. Изненадващо, но яйцата се оказаха съвършено приготвени, беконът — хрупкав, a pain de ménage108 наистина беше домашно изпечен, топъл и вкусен. Когато се нахраниха и платиха, Гамаш отново повика сервитьорката.

— Имам още една молба.

— Каква?

Жената бе нетърпелива. Получила бе бакшиша си и искаше да си заработи следващия и следващия — докато изкара достатъчно, за да осигури покрив над главата си и скромна прехрана за себе си и децата си. А тези заможни господа с хубави дрехи, които миришеха на сапун и още нещо, я бавеха.