Сенки в снега [bg]

Щом се прибраха, мъжете седнаха в дневната с панер хрупкав хляб и купи с говежда яхния на масата. На дивана до тях бяха струпани дневниците на Шиники.

Прекараха вечерта в похапване и четене, отбелязваха си по нещо и от време на време си прочитаха взаимно по някой интересен, вълнуващ или неочаквано забавен пасаж.

Наближаваше единайсет, когато Арман Гамаш свали очилата за четене и разтърка уморените си очи. Въпреки че бяха забележителни от историческа гледна точка, дотук дневниците на Шиники не им даваха никаква информация, полезна за разследването. Никъде не се споменаваха работниците Патрик и О’Мара. И докато свещеникът бе писал често за Джеймс Дъглас в началото, в по-късните му дневници името изникваше все по-рядко. Към края имаше запис, който Емил прочете на Гамаш, за това, че Дъглас си опаковал багажа заедно с трите мумии и заминал за Питсбърг, за да се установи там със сина си.

Инспекторът слушаше и се усмихваше. Шиники бе предал случката като дреболия, все едно някакво дете си е събрало играчките и си е отишло у дома. Дали отецът умишлено бе постъпил така, за да омаловажи доктор Дъглас? Възможно ли бе да са се скарали? Имаше ли значение?

Час по-късно хвърли поглед към Емил и забеляза, че по-възрастният мъж е задрямал с отворен дневник на гърдите. Много внимателно Гамаш вдигна ръката на приятеля си, отмести книгата, сложи мека възглавница под главата на наставника си и го зави с одеяло.

Безшумно добави в камината голяма цепеница от черешово дърво и се качи на горния етаж, за да си легне. Хенри го последва.

На следващия ден преди закуска инспекторът отвори електронната си поща и видя имейл от главния археолог.

— Има ли нещо интересно? — попита Емил.

— Много. Добре ли спа? — Гамаш вдигна очи от екрана на компютъра и се усмихна.

— Ще ми се да можех да кажа, че за първи път ми се случва да задремя пред камината — отвърна през смях менторът му.

— Значи не е заради интересния разговор с мен?

— Не. И без това никога не те слушам, нали знаеш.

— Както и подозирах. Но сега чуй — рече Арман и погледна отново съобщението в електронната си поща. — От Серж Шевре. Помолих го да проучи какви разкопки са правени в Стария град през лятото на 1869 година.

Емил се приближи до масата, където седеше приятелят му:

— Годината, в която Шиники и Дъглас са се срещнали с ирландските работници?

— Точно така. Също и годината, описана в липсващия дневник. Доктор Шевре пише, че е имало големи изкопни работи на три места. Едното място е била цитаделата, като целта е била да се подсили стената, второто е било за разширяване на болницата „Отел Дийо“, а третото? На третото място са копали в мазето на местен ресторант. „Старият чифлик“.

Възрастният мъж поседя неподвижно няколко секунди, след което се отпусна на облегалката на стола и замислено вдигна ръка към лицето си. Гамаш стана на крака: